"Планерът за манифестации е небесен инструмент, създаден да хармонизира намеренията ви с Вселенската енергия на съществуването. Наситен с езотерична мъдрост и астрално прозрение, този планер надхвърля земното и ви въвежда в свят, в който мислите придобиват осезаема форма. Казвам се Александра Евтимова и съм създател на Метода 369 за България. Повече от 5 години се обучавам на теми като: Манифестация, Нумерология, Психология, Таро, като вече консултирам десетки хора. След като открих този божествен метод на проявление и го изпробвах - бях омагьосана от резултатите! За това споделям с вас, скъпи мои читатели, ... |
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
Сънували ли сте поне веднъж пророчески сънища? Имате ли сънища, които си спомняте с години? Попадали ли сте в град или място, което ви е познато, защото сте го виждали в съня си? Сънувате ли, че летите? Ако сте го правили поне веднъж, влезте отново в нашето Училище за магии и вълшебства. В него ще си припомните, че светът е място, изпълнено с магии, тайнства и чудеса и никой не разбира това по-добре от децата. Те знаят, че шумоленето на листата е шепот, а падащите звезди изпълняват желания. Наясно са, че сънищата им са видения за други светове и измерения и им носят послание от бъдещето.. Магията на сънищата ще ви насърчи ... |
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
Казвам се Аделин. Заради генетично състояние, не мога да изпитвам болка. Никога не съм изпитвала и няма да изпитам... Последното, което бостънския детектив Д. Д. Уорън помни е как се връща сама на местопрестъплението. Следват проскърцване по пода и зловещ шепот в ухото и... По-късно и казват, че е успяла да стреля три пъти, а единственото, което тя самата знае е, че е сериозно пострадала, не може да движи лявата си ръка и няма как да се върне на работа. Шест седмици по-късно втора жена е открита убита в собственото си легло. Единственият човек, който може и да е виждал убиеца, е детектив Д. Д. Уорън, а тя все още не ... |
|
"Един автентичен глас в българската литература. Написаното от Антония Атанасова те оставя с усещане за лекота и полет, но и за бездиханност от гмуркане в леденостудена и мътна вода. Различен роман. Различно писане. Трудно задържа вниманието ни нещо в този свръхдинамичен свят, но от романа на Антония не можеш да се откъснеш, освен за да си спомниш някой момент, който си прочел вътре и в който си се разпознал. Толкова красиво се изразява Антония, че усещаш колко болезнено синьо е всичко миг преди някой, който е бил цялата ти Вселена, за да си отиде завинаги. После само пустота и лекота, докато синьото изтънее и се ... |
|
Там, където изплува "Полунощният час", се дочува ехото на "Полунощният вой". Плавни линии и фигури сякаш очертават препускащи коне. Изпод перото бликат мисли и вълнения. Разговорите от шепот се извисяват в кресчендо. Недалеч мълви напевно желанието на Ноктюрно, превъплътила Музиката в дебрите си. Библиотеката все още пази в себе си ритъма на Езика, но е още по-самотна, сякаш е останала единствена от вида си, тъй като всичките ѝ роднини са погубени или пък са врагове, а понякога и двете едновременно. Само Изкуство не успява да се въплъти отново, повалена във войната на Древните сили. Твърде скоро ... |
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
Едно живо тяло е сменено с труп. Един басейн. Една светкавица. Езерото. И близнаците, споделящи тайна, от която е трудно да се избяга. Като шепот под вековната земя, тийнейджърското безразличие може да бъде прекършено от спокойствието на водата. Само за един миг насред отделящата отрова нощ. Семейство, спомени, минало. Мравки. Скритите корени, които е невъзможно да изчезнат и действат, притискайки лоста на присъдата. Като свирепото противопоставяне, което неизбежно води до самоубийствени решения. Като пъпната връв - свързваща и разделяща, завързваща и стягаща. До смърт. До виновността. Достатъчни са две лета, за да ... |
|
След култовата Канела , Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че поетите се раждат на сто и умират на една, да възпее вечната тъга по скоти фицджералд. Думите в Зелда винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни тонове есен, които непрекъснато покачват децибелите на тъгата ни. Зелда е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света. Елин Рахнев е роден на 03.07.1968 г. в София. Завършил е специалност Педагогика в СУ Св. Климент Охридски, а по-късно специализира режисура в НАТФИЗ. Работил е като ... |
|
Всеки дъх може да бъде нейният последен. Кейтлин Озбърн е само на десет години, когато за първи път идва за нея... Сега, 16 години по-късно, офицер от полицията в Лос Анджелис, тя все още страда от неизбежните си страхове от детството - станали още по-реални от неотдавнашна вълна от странни убийства. Но най-голямата опасност се крие в собствения ѝ дом. Тя вижда как сянката му се движи край прозореца ѝ. Тя усеща стъпките му и разпознава злобния му шепот... Непознат, който планира да завърши започнатото преди шестнайсет години... Тази книга започва с гръм и трясък и продължава с напрежение и мистерия. ... |