"След четири дни ще умра и искам ти да разбереш защо." Из книгата Чарли Грант вярва, че скоро ще умре. В един и същи ден, в един и същи час приятелите от детските и години са убивани един по един, година след година. Тя е последната оцеляла и брои часовете в оставащите четири дни до очакваната си смърт на двадесет и първи януари. Но Чарли не смята да се предаде без борба. Посещавала класове по бокс, стрелба и лека атлетика, тя иска най-добрият бостънски детектив Д.Д. Уорън да поеме разследването на случая ѝ. Ала докато Ди Ди затъва все по-дълбоко в мистерията, започват да изникват притеснителни въпроси ... |
|
Творчеството на Курняван се основава на разказваческите традиции на родината му: постоянно отклоняващи се по странични теми и въпреки всичко пленителни истории. Това личи особено в началните изречения на всяка една от главите на тази книга, започвайки от най-първата: "В следобеда на мартенски уикенд, двадесет и една години след смъртта ѝ, Деви Аю се надигнала от своя гроб." Книгата започва със съживяването на бившата проститутка и майка на четири дъщери и завършва със смъртта ѝ. А междувременно ни прехвърля, когато както хрумне на автора, в различни периоди на индонезийската история през бурния XX ... |
|
В "Отсъствия" няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което "смъртта е да не умреш от любов". Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, "ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази ... |
|
Историята на момиче, което се учи как да живее от момче, което иска да умре. Теодор Финч е запленен от идеята за смъртта. Всеки ден той обмисля различни начини, по които може да умре. Но и всеки ден търси и намира нещо, заради което да живее. Вайълет Мърки живее за бъдещето и брои дните до завършването, когато ще избяга от малкия град в Индиана и от мъката, която я задушава, след като внезапно загубва сестра си. Срещата на Финч и Вайълет, шест етажа над земята, се оказва съдбоносна и за двамата. И когато тази странна двойка обединява усилията си в училищен проект за забележителностите в родния им щат, младите хора ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Всеки град или село си имат своите чешити. Но в това отношение Бургас е колоритен. Тази книга разказва за оригиналния самобитен талант на Петко Благоев - Пандира, когото се опитват да пречупят в Белене и за останалите бургазлии от миналия век - широко скроени, бохеми, обичащи живота."Пандира имаше специфичен речник и начин на изразяване, а историите му са безброй. Той е от приказните хора. Умря един град с него." Рангел Вълчанов "Петьо Пандира беше един спомен, намек за Дон Кихот. Един тъжен човек, обичан и неразбран, струва ми се, по-скоро ненавиждан. ... |
|
"Може би най-добър източник на сили би бил за нас примерът на Наполеон. Умрял преди сто и двайсет години, Наполеон владее още мислите на света. Тоя дребен поручик, станал господар на света, въплъщава в себе си всичко мъжествено и съвършено, което има човешкото племе. Той беше щастлив, щастлив наистина. Той беше, казвам това не без трепет, защото е една мистерия - той беше може би най-щастливият от всички хора. Защото се беше осъществил напълно. Защото никое създание, родено на земята, не се е възземало тъй близко до звездите и защото, вместо да свърши с недъзите на старостта, още млад той потъна в едно несравнимо ... |
|
"Страсти и скандали в Царска България" е сред най-шумните и търсени книги на литературния историк д-р Петър Величков ."Исках да разровя непознати пластове от душевността на българите по време на Третото българско царство и да ги покажа такива, каквито са били. Ако фаталната и необяснима сила на онова, което е имало да се случи, развълнува читателя, какво по-хубаво от това? Автентичните истории разказват за горещите страсти и лютите скандали, които разтърсват Третото българско царство. Защо Фердинанд трепери от сянката на Батенберг, как нимфоманка сваля от власт Стефан Стамболов , защо Алеко Константинов ... |
|
Затворникът се усмихна. Позна химна, изпят толкова изтънчено и нежно в това ужасно пъклено място: беше хесетски псалм от неговия собствен храм. Думите и мелодията бяха окончателният подтик на затворника. Щеше да тръгне нощес или да умре в това гнездо на ужаса, дори ако трябваше да използва своите умения да приготвя някои лекове и отвари, та да може неговата как да се откъсне, свободна от тялото му, и да започне величавото си и страховито пътешествие към Вечния запад. Каквото и да се случеше, той щеше или да бъде свободен, или да умре през следващите няколко часа! ... |
|
Любовна лирика. ... Без любов животът е безсмислен, а според Екзюпери "Човек може да живее само с онова, което може да го накара да умре". Поне за мен любовта е точно онова, за което бих умрял, без да се замислям. За нея е писано толкова много, че всеки, дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното. Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напускат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение - и ... |
|
Тъжна песен "Велика е смъртта..."Рилке Велика си смърт, но самотна. Аз имам дом и любов - ти нямаш, нямаш. Нежна е сянката на чучулигата, дето лети над полето. Зелени са ябълките, по които пълзят охлювите на звездите През мен минава една тъжна песен, точно сега, в този миг. Аз имам къде да умра - ти нямаш, нямаш... Григоре Виеру "Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935 - 2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се до тях. "Поредица от вълшебни мигове" ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им ... |
|
Аз съм свързан с един ангел някъде там, в невидимото. Каквото и да сторя, винаги мога да го почувствам, дори да поговоря с него. Аз съм част от него, но Аз не съм Той. Моето физическо его един ден ще умре, но Аз няма да умра, защото Азът ми не е сегашното, временното, а е онзи, с когото съм свързан и го наричам ангел хранител. Той ме обича и се грижи за мен - моето сегашно его, което копнее за безсмъртие. Послания от романа Почувствах се щастлив и свободен. С мен се беше случило нещо вълшебно и аз знаех, че не се иска от мен да мисля защо се е случило. Аз само имах избор да го приема или отхвърля, но и в двата случая ... |
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев , август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се ... |