"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
"Кой е Арсен Мердански? Разполагаме с оскъдни сведения за живота му. Роден е преди петдесет и четири години в Тутракан, там завършва Метафизичния факултет на Академията на науките, после се мести в София и започва работа като журналист за вестник "Вечерни новини". На тридесет и шест години е командирован от ръководството на изданието в Пекин, където - в преследване на материал за първата си дописка - взема дейно участие в събитията на площад "Тянанмън". Арестуван е на място, ала като по чудо успява да се изплъзне от стражите и благополучно се завръща в България. В края на деветдесетте отново ... |
|
Ако историята на криминалистиката ви е хоби, тези имена ще ви прозвучат познато. Но ще мине време, преди детектив Уолтър О'Брайън да разбере кой се крие зад тях. Той е като обсебен от нея. Преследва я. Години наред си въобразява, че я вижда навсякъде - на улицата, в ресторанта, сред хората. Мечтае да я срещне, да ѝ помогне, да я спаси... Тази страст заплашва да разруши живота му. Защото "неговото момиче" притежава сатанинска дарба. Едно докосване на нежната ѝ длан заразява със смърт. Целувката й е като ухапване от паяка, наричан "Черната вдовица". И Уолтър О'Брайън ще направи ... |
|
Математиката е разказ за света около нас. Всъщност всички ние боравим с математически принципи през цялото време - когато общуваме, пътуваме, работим или си почиваме. Малцина обаче си дават сметка за истинската сила на математиката - степента, в която тя присъства не само във всеки офис и всеки дом, но и във всеки аспект от живота ни: от съдебните зали до болничните отделения. В тази необикновена книга Кит Йейтс разказва за истински съдбоносни събития, в които приложенията на математиката или злоупотребите с нея са изиграли решаваща роля: пациенти, страдащи заради своите гени; предприемачи, разорили се заради повредени ... |
|
"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
Преди десет години на пусто шосе във Флорида е открита колата на Нина Морган. Изцапана с нейната кръв. Криминалистите са убедени, че е убита, макар тялото ѝ да не е намерено. Нина е била свидетел на зловещо престъпление. С показанията си пред полицията тя подписва смъртната си присъда. Затова инсценира убийството си. И възкръсва като Лия Трентън, планински водач в Мейн. Тя знае, че едва ли някога ще види децата си. Докато една трагедия не я събира с тях. Но онези, които искат да ѝ отмъстят, никога не са спирали да следят семейството ѝ. Над нея отново надвисва опасност и тя отчаяно се нуждае от помощ. ... |
|
Това е една противоречива книга, създадена, за да покаже между другото, че доктрината за всеобщото изкупление няма библейска основа и е разрушителна за благовестието. Затова е много вероятно тази книга да не се хареса на много хора. На тези, които не виждат нуждата от доктринална чистота и нямат време за богословски дебати, които разясняват различията между така наречените евангелисти, публикуването на тази книга няма да се хареса. Очакванията с публикуването на тази книга са, че тя ще намери читатели с по-отворено отношение. Днес има доказателства от възраждането на интереса към библейското богословие, готовност да се ... |
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
Известният журналист от в. "24 часа" Пенчо Ковачев разкрива пред нас дълго скриваните тайни на социализма. ... Всичко, което ние искахме да знаем, всичко, което те не искаха да научим ДС и сашо Сладура (или смърт заради вицове) Жените на Георги Марков Кървавата Коледа на 1974 г. Самолетните катастрофи Масовите убийци Кой открадна историята на Паисий Гей делото от 1964 г. След 10 ноември 1989 г., като изведнъж проговорил глухоням човек, журналисти и медии, освободени от партийната цензура, започнаха да разказват за тайните и смъртите през 45-те години „народна власт“, за трагедиите по времето на ... |
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
Последният час и покоят на бележити българи от миналото и съвремието. ... Всеки човек се ражда и идва на този свят с определена мисия и задачи. И когато ги изпълни, го напуска. Един се ражда, за да управлява, да бъде мъдър държавник, велик военачалник или революционер. Друг, за да се изяви в духовното поприще: в културата, изкуството или науката и да остане в паметта на поколенията като знаменит поет, писател, художник, музикант или учен. А трети, за да покори световни спортни върхове и да докаже, че човешките възможности нямат ограничения. Всеки народ има своите велики личности и герои в различните обществени сфери, ... |
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |