Асове на шпионажа е книга на Желязко Стоянов , в която той разглежда както в предходни свои книги мъжете в шпионажа от Първата и Втората световна война, така и участието на жените в тази дейност - Мата Хари, Елизабет Щрагмюлер, Анна Волкова и др. Книгата предлага и една особена трета част, в която авторът свързва ролята на шпионите с литературата. Тази глава започва с предположението, че може би зад името Шекспир е крие Кристофър Марлоу и продължава с романите на Иън Флеминг и Греъм Грийн. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека класика" на издателство "Унискорп". ... В настоящата антология Горити е представена за първи път на българския читател с някои от нейните най-прочути и въздействащи повести и разкази. Историите са в духа на романтизма. Има проклятия, загадки, магии... На места са като легенди, поставени в съвременен контекст. Магическо и призрачно. Говорейки за Хуана Мануела Горити (1818 - 1892), един писател възкликва, че тя "прославя нацията", ала някой по-запознат читател ще се изкуши да попита: коя нация... Понеже три новоосвободени латиноамерикански държави могат ... |
|
|
Съюзът между изкуство, история и медицина дава отговор на много загадки. Може ли един старинен медальон да разкрие вековна тайна?"Клеймото на гения" е интелигентно написана книга, в която истина и фантазия се свързват, за да ни покажат пътя на Светлината - свещеното "херметично" познание, чиято тайна е ревностно пазена през вековете от богомили, тамплиери и масони. Уникална мозайка от премълчани истории за гениални творци, митологични загадки и интересни пътешествия из Европа, преплетени в един завладяващ съвременен сюжет. Неочаквани обрати, мистериозна амалгама от история, изкуство и кървави ... |
|
|
Сборникът включва Доклади от Четвърта международна конференция по публична администрация, проведена в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 2020 г. ... |
|
|
Малки истории от полицейските архиви. ... „В българската, както и в световната история, терорът е оръжие на по-слабите. Летописът му у нас датира от времето за национално освобождение от османско владичество. Терор е използван и от Вътрешната революционна организация на Васил Левски, и от Вътрешната македонска революционна организация на Гоце Делчев, Яне Сандански и Ванче Михайлов. В по-ново време, след Първата световна война , терорът е тактическо средство на комунистите по пътя им към насилственото завземане на властта, и на анархистите, в стремежа им за създаването на безвластното общество. Времето на Втората световна ... |
|
|
Някои книги ни карат да мечтаем. Други ни връщат към действителността. Мария е момиче от малко бразилско градче, чиито първи сърдечни пориви ѝ носят разочарование и тя започва да вярва, че истинска любов не съществува, че "любовта е източник най-вече на страдания". Едно случайно запознанство става причина Мария да замине за Женева, където се надява да спечели слава и пари като танцьорка, но накрая става проститутка. Неочакваната среща с млад художник поставя на изпитание разбирането ѝ за любовта. Сега тя трябва да избира дали да продължи по пътя на оголените плътски удоволствия, или да рискува да ... |
|
|
Документален роман."Всичко започва от интервю със съпругата на Райко Алексиев - Весела. И след него потича мътната река на миналото, излиза на повърхността, помита авторитети, лицемерие и наслагвания. Тази книга е плод на деветгодишно истинско журналистическо разследване. Текстовете в романа въздействат в няколко аспекта: историята - като факти и документи, личностите - като морал и поведение, и съдбите на стотици случайни и неслучайни хора - смлени от особеностите на времето." Мария Станкова "Горещо червено на Ивайла Александрова е художествено-документална книга за съдбата на българската интелигенция, ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Върнах се, за да почувствам, че съм способна да скоча в пропастта, да падна, за да бъда - най-после - свободна. Макар да става дума за една безполезна свобода, която няма да има бъдеще. Свободна само в мига, в който трае шеметното падане." След двайсет години една жена се връща в Аржентина, откъдето е заминала, бягайки от едно трагично събитие. Само че тази, която се завръща, е друга - видът ѝ е различен, гласът - също. Дори не носи същото име. Ще я разпознаят ли онези, които са я познавали преди? Той ще я разпознае ли? Мери Лоън, Мариле Лаурия или Мария-Елена Пухол - тази, която е сега, тази, която е ... |
|
|
Биографията на Мария Илиева - Маша е наситена с творчески успехи като изпълнител на главни роли в балетния репертоар на Софийската опера и балет. Маша Илиева е хореограф и педагог и е сред най-ярките имена в съвременния български балет. Завършила е световно-известната академия "Ваганова" в Санкт Петербург, даваща ѝ стабилна основа за преподавателска дейност, с която започва да се занимава още преди приключването на сценичната си кариера. В НМА "Проф. Панчо Владигеров" преподава Исторически танци и Класически репертоар за степените бакалавър и магистър. В настоящата книга "Исторически ... |
|
|
"Тази книга е едно приятно изкушение. Опит да се докосна до магията на детското въображение. Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ. Впрочем колко е истинско определението на именитата испанска писателка Ана-Мария Матуте: "Животът не е нищо друго, освен повторение на най-основните, най-важните мотиви на нашето детство". Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на моите внуци, така че ги считам за свои равностойни съавтори. Работата ми в кукления театър неминуемо ме е заставяла да следя ... |
|
|
"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова : с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички ... |
