"1998 година, края на раздялата ми с Деси, която беше насилствена раздяла с любовта ми, не казвам че имам една любов, но не е приятно да те разделят насила някакви фашисти, СДС-та, министри, истории, плашения за една любов и за една духовна група. И 1999 година се появи Венета Миноска, болярка от Велико Търново, аз отидох да уча в Свищов, там се изгради свищовската духовна група, Рим, Рим, Рим. Става въпрос за Рим - Свищов, 5 години съм учил, там са Марк Аврелий , Марк Антоний. Калоян мой приятел тогава учеше в Габрово, Клавдий Шута, една римска пословична група, 4 - 5 години - Аве Цезаре, Да живее Рим в което в ... |
|
|
"11 ноември 1989 година, движейки се в града на люляците, най-красивия град, малката Венеция на река Осъм, архитектура венециански стил, бароков стил, покрит мост, крепост, Второ българско царство, там откъдето почна всичко и част от моя филм, движейки се щастлив в пределната еуфория, 90-та година, в която за да изживееш любовта трябваше да се криеш тайно в парк Стратеш - един от най-красивите паркове, до крепостта Хисаря, да се учим на астрални полети... Огромната еуфория която изпитах тогава, чуваше се в моето сърце, че днеска е Велик ден, че днеска ще стане нещо прекрасно, усещах го с цялото си същество. Бях ... |
|
|
Тайния дневник на Д. Колев."Здравейте Иделчани по цялата планета Земя. Дойде момента за сексуална книга за любовта. Вече съм във Виена - скритото копие на Фюрера, далеч от България и следващите мигове ще преживеем събитията, свързани от 2016-та, края на Розата на щастието - част първа и втора , отвличането на дъщеря ми Дея до идването ми във Виндобона. Междувпрочем Виндобона е създадена от Цезар, нейното нахождение е около 50 km от днешната Виена, тука е роден Моцарт. Ще изброим преражданията, които са умопомрачителни за някои същества, като започнем от Казанова, и минем през Орфей Тракиеца, Шива, Моцарт, добавени ... |
|
|
Тайния дневник на Д. Колев."При все, че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенциални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече, тантра не само зачита ... |
|
|
"На оногова, който побеждава... ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава (Откр. 2:17). Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни, или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче - славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре." Протойерей Николай Нешков ... |
|
|
Писателят Деян Енев е познат на читателите най-вече със своите сборници с разкази, както и със статиите си във вестник "Монитор", където беше съставител и редактор на ежеседмична страница, посветена на Православието. Съдържанието на томчето включва следните седем есета: Твоят Великден Имало ли е завет между Борис-Михаил и светите Седмочисленици? Народ от исихасти За институцията на таксидиотството Избитите преди 90 г. тракийски деца – между святостта и забравата Да се модернизира ли езикът на богослужението? Като олио и вода. Всекидневното християнство ... |
|
|
"В книгите на Деян Енев се диша леко: излизаш в ранно зимно утро, поемаш с пълни гърди мразовития въздух и знаеш, че зад ъгъла те чака черният тромпет на добрата човешка история - грабвай го и свири. Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз. Такова съчетание между крехкост и твърдост се постига трудно - има го у Хемингуей, има го в наши дни у Захар Прилепин. За онези, които предпочитат ерудираната словесна мъгла пред ясната категоричност на таланта, Деян Енев не е подходящ автор. Другите - тези, за които Енев пише - открай време си задават въпроса: ... |
|
|
Книгата съдържа 55 разказа и 2 новели. ... Още в първите си книги от края на 80 -те и началото на 90 -те години Деян Енев успя да създаде впечатляващи творби и всяка нова книга го утвърждаваше като майстор на късия разказ. Забележително е единодушието, с което го приеха и читатели, и критика, колеги от всички поколения и критици от различни направления, у нас и в чужбина. Подчертавам това забележително единодушие, защото то бе изявено в десетилетията на т.нар. преход, когато и българското общество, и писателската гилдия бяха - и продължават да са - зловещо разединени и раздирани от партийни страсти и политическо ... |
|
|
В сборника са включени някои познати разкази като Птиците и Сега не гледай, по които Алфред Хичкок и Николас Роуг са заснели своите киношедьоври, а също непревеждани у нас творби като Монте Верита - за цената на това да търсиш истината и да се стремиш към безсмъртие и нетленна красота, Целуни ме още веднъж, страннико - за непредпазливите човешки страсти, които понякога завършват с далеч по-неприятни неща от разбитото сърце, La Sainte Vierge и Гафът - за умението ни да се самозалъгваме, само и само да си спестим горчилката и разочарованието, когато сме изправени пред смъртна опасност. С вкуса си към странните съвпадения, ... |
|
|
"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
|
|
„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“. Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката, която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота на битието. "Деян Енев е ... |
|
|
"Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно "но", поставено насред изречението на живота. Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри "една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена ... |
