Акад. проф. д-р Григор Велев е автор на монографиите "Национализмът", "Диктатура. Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фундаменти на комунизма, фашизма, националсоциализма)", "Българският национализъм и неговото бъдеще"; "Българската национална кауза (1762 - 2012)" и на шесттомника "История на българите от Македония". Текстовете на акад. Велев се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания... Авторът се отличава с многостранна информираност, задълбочено познаване на ... |
|
"Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII и XIX век, от времето на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов , Захари Стоянов и други. За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип - отделните дялове проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература, периодизацията, общуването с други култури, развитието на идеите и връзката ... |
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
"Дъфи живееше от една година в Париж когато срещна Мари-Пол. Хареса я веднага защото беше едра, дългунеста и приличаше на американка. Френските жени не бяха по вкуса на тексасеца. Двамата танцуваха рок-енд-рол на купон в Латинския квартал, където бяха попаднали случайно. После, замаяни от алкохола и премятането, се сборичкаха и бързо-бързо се усамотиха в банята за няколко ласки на крак. На другия ден Дъфи се пресели при Мари-Пол и остана там. Дъфи беше тексаски селяндур от Остин и обичаше уискито като роден брат. От ставане до лягане се разтакаваше с бутилки “Бъшмилс”, удряше големи гълтоци, а понякога дори и на сън ... |
|
"В един разказ, както и в една пиеса, трябва да вземете решение каква е вашата гледна точка и да останете здраво вкопчен в нея", казва Съмърсет Моъм . В тези живописни разкази гледната точка на автора невинаги е прозрачна - според нас това е по-скоро предимство, отколкото слабост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на съмнение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е завладян от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, магически заклинания, екзотични аромати. Сборникът Далекоизточни разкази ... |
|
Двустранната карта е от винил и с пластмасови лайсни. Размерите на разпънатата карта са 100 х 140 cm. ... |
|
"Случвало ли ти се е, уважаеми читателю, да се приближиш толкова близо до някоя своя мечта, че да я чуваш как диша учестено от вълнение, засилвайки се да скочи колкото може по-далече и по-високо? Усещал ли си как ти самият сякаш вече си го направил преди нея, за да ѝ вдъхнеш кураж, че и тя го може? Защото какво е една мечта, ако никой не вярва в нея, още повече тя самата?! Зная, понякога това изглежда много трудно както за хората, така и за мечтите. Особено когато, изпаднали в отчаяние и страх, се ровим в папката Щастие на десктопа на живота си и файловете, които намираме там, ни се струват толкова малко на ... |
|
– Каква е тя? – Необходима. – Как изглежда? – Първоначално е плашеща. – Къде живее? – И близо, и далече. – Сама ли идва? – Понякога сама, понякога чака да я поканиш. – Колко струва? – На някои им се струва скъпа, други са готови да платят цената ѝ. – Тежка ли е, или лека? – В началото ти се струва тежка, но после усещаш лекота. – Носи ли нещо? – Носи новото. – Взима ли ти нещо? – Старото, ненужното, изхабеното. – Приятел ли е, или враг? – Зависи как я възприемаш. – Какво работи? – Преобръща животи. – Стара ли е, или млада? – Мъдра. – Как се казва? – Промяна. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр" на издателство "Сонм". ... "Брудершафт" е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата "Броди Шандор" за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, дистанциите, които ни делят и отчуждението, но всъщност ни говори за душите, затвореността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен "да се вглежда с внимание в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеч от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката ... |
|
Избрани разкази. ... Димитър Георгиев Томов е роден 1957 г. в град Павликени. Завършва българската филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като книгоиздател. Женен с три деца. Автор е на книгите: "Пришълец" (1985), "Животът продължава" (1990), "Българската книжовна школа" (1997), "Безкрайният катун. Цигански работи" (2004), "Трусове на любовта" (2005), "Пътища" (2007), "Нос Павликени" (2008). Носител е на редица награди сред които: "Националната ... |
|
Сантиментални, романтични и лирични трогателни истории от творчеството на трима велики руски писатели: нобелиста Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн. Разкази и новели със задължително място в нашия живот, за да ни напомнят за съществуването на любов, мъка, състрадание и душевна красота. Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. Най-значимите му творби са повестите "Село" ( ... |