Назоваване Ти ще имаш две имена. Само ти. Като водата. Като ручея и реката. Устните ще изричат едното, а с другото сърцето ми ще те назовава. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като снеговея. Първото е когато притихвам в нозете ти, с другото песните за теб ще започвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. От пръст и от синева ще ги омеся. Със земното ще те боготворя, а с небесното ще те гледам и в очите ти ще изчезвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като меда и жилото. С едното ще те любя предано и безмълвно, докато ме убиваш с другото. Сабина Садова ... |
|
|
Нина Михайлова е родена в Червен бряг през лятото на 1970 година. По образование е машинен инженер, но професионалната ѝ кариера е свързана с управление и развитие на хора. Обича да пътува и да открива нови места. От срещите си с дивата природа черпи вдъхновение за стиховете си. Морето има специална роля в живота ѝ. Често "разговаря" с него, седнала на някоя скала. Казва, че морето е мъдро. Особено през зимата... ... |
|
|
...себе си в стихове изля... Раните кървящи той отвори и пред теб разкри своята тъга... ... "Лека нощ, Обич моя... Отдавна забравил си за мене ти... Обичаше ме, докато станах твоя и после захвърли ме, без да ти тежи... Лека нощ, спи спокойно - аз няма да те прокълна... В живота казват: "Връща се двойно" - но Омразата не е по-силна от Любовта!" Из "Ангелът проговори..." ... |
|
|
"Има нещо библейско в звученето на стиховете на Нели. И не само заради името Йосиф, а заради цялостното усещане, че чета едно съвременно поетично продължение на „Песен на песните". Красива поезия е това. Красива и болезнена. Излязла от най-интимното на сърцето. Ала не трябва ли да бъде поезията именно такава? Като жрица на истината, която ни казва: "Говори охолно с мен... дишай, каквото чувствам." Ваня Хинкова "Не вярвайте, че това е първата книга на Нели Георгиева. Ако все пак приемете, че е, изумлението и ахването от почуда ще са си ваша отговорност. Почуда от дълбочините, от зрелостта, от ... |
|
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |
|
|
"Откритието на Екатерина Григорова , много важното и само нейно си поетично откритие: поезията не е спирала да се приспособява. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия - едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..." Митко Новков "Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ... |
|
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
|
Теодора Кирова е автор на множество есета, статии и стихове, дългогодишен водещ на рубриката "Сладко-кисело" в списания "Лия". Нейни стихове са публикувани в поетичния сборник "Сънувам небето и търся Те"."Шепа светулки" е първата ѝ книга за "живота такъв, какъвто е...с целия му сладък, солен, тръпчив и леко понагарчащ вкус...""Свежо, оригинално, талантливо предложение за истинските житейски открития. "Шепа светулки" не е във време, не е в пространство, не е и в мечти - в душата е. От и заради нея. Ето как Теодора Кирова пророкува срещата между читателя ... |
|
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
|
|
Стефи Петкова е едно обикновено момиче на 22 години. Обича да рисува, да танцува и да се смее. Едно от най-любимите ѝ занимания е да наблюдава хората. Благодарение на това свое хоби тя има зад гърба си вече две издадени книги. В "Писма до теб" тя отново събира животите и чувствата на различни хора, които срещна през изминалата година и половина. Този път по-голямата част от разказите за хората тя пресъздава в стихове... Може би някъде сред тези редове е и твоята история! Може би някъде тук си и ти... Разгърни тези страници и потърси... Едно от нейните "писма" може би е до теб... ... |
|
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
|
"Поезия, която дръзва да разкаже своята истина с рима и ритъм. "Отказвам да се движа наобратно", твърди Нели Станева в стихосбирката си "Другото време" и завърта сезоните. Читателите на тази книга разбират, че след преминаването през целостта на този времеви цикъл, нищо в живота на лирическия герой няма да е същото." Катерина Стойкова "Поезията на Нели Станева е жизнено зелена като пролет, топла като лято, ярка и богата като есен, изпепеляващо бяла като зима. Бих искал да мога да пиша така "възхитително и леко" за дълбоко вярващите в светлото и приемащите мрака. Поезия, ... |
