"Започнах да мисля на глас: – Ти ми пееш... За добро трябва да е. Но аз избягах. Какво съм постигнал? Аз предадох, не простих, откраднах, бях немилостив... а ти ми пееш. Не заслужавам добро. Песни - още по-малко. Птицата беше черна, а дървото, на което беше кацнала, сякаш щеше да падне всеки момент. То не бе мъртво, беше умъртвено. – Още не ти е дошло времето. Затова ти пея. – Ти си камбана, така ли? Съобщаваш, че е време ли? Звън на съдбата? Птицата запя по-силно. Някой трябваше да ѝ каже, че не пее добре. Крещеше и щракаше с клюна си, сякаш отваря и затваря врати, метални ръждясали порти. – Оглушаваш ме! ... |
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
Книга съдържа седемнадесет разказа и една новела. Отново поемаме на пътешествие из дебрите на човешката фантазия. Героите често са надарени със свръхестествени дарби или попадат в приказни страни и ситуации. Светът обаче никога не е черно-бял, в него не винаги възтържествува единствено доброто или лошото. А често разликата между тях е недоловима за човешкото око. "Градът на статуите" започва леко - с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата - в дебрите на въздългите драматични и малко ... |
|
Вълшебни истории от Пловдив. ... Разказите са в стил магически реализъм и представят живота на главната героиня Катерина под облика на родния ѝ град Пловдив и през призмата на собствения ѝ невероятен вътрешен свят. Това, което със сигурност знаете за Пловдив, е, че има хилядолетна история. Той е един от най-древните градове в Европа, сменял е няколко пъти името си, бил е свидетел на стотици битки водени под стотици знамена, а в съвремието ни е европейски културен център. Това, което обаче със сигурност не знаете е, че: Пловдив може да облече плажна рокля и да ви целуне; може да ви подари свръхслух, с ... |
|
Сборник с разкази от талантливия белетрист Димитър Петров. Разкази с душа, родени от мощната драматургия на самия живот. Те са като парчета от счупено огледало, във всяко от които се оглежда нещо от човека и неговите копнежи, озарени от загадъчна светлина. Авторът изтръгва от потока на битието най-необичайни и интригуващи човешки характери, описва с почти фотографска точност невероятни, но делнични събития. Книгата притежава пленителния дух на градските легенди, особената поетичност на провинциалното ежедневие, колоритния език на хората, чиито съдби се преплитат по силата на непосредствената им битова близост. Коя ... |
|
Люлка на цивилизациите, ябълка на раздора и един от най-древните търговски пътища - всичко това е морето в средата на Земята. То е отгледало три от най-бляскавите цивилизации в Античността и е видяло раждането и разцвета на три от най-големите световни религии. Още през 3000 г. пр. н. е. Средиземноморският басейн е служил за превоз на търговски стоки, хора и добитък. Използвали са го египтяните, финикийците, гърците и римляните, преди търговията да се пренасочи към нови земи - Индия и Изтока. След отварянето на Суецкия канал през XIX век обаче Средиземно море отново е сред лидерите в корабоплаването, туризма и търговията, ... |
|
Разкази и новели. ... Сборникът "Смъртта на Нерон" представя писателя в необичайна светлина - като майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалог и описания на душевни състояния, той създава завършени творби, които предизвикват вълнение не с наплива на чувства, а поради придобитото познание за скритите механизми на обществените и политическите отношения. Още в ранните разкази, "Полет на рекордна височина" (1929) и "Експедиция до полюса" (1928), е набелязан един важен за днешния ни живот мотив: човекът на науката и техниката в стълкновение с природата и ... |
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
Тарък Туфан е познат на българските читатели с романите "Сватбен салон "Шанз Елизе" и Разпери криле и полети". Кратките разкази му предават истории, преживявания и размисли, които докосват читателя по необикновен начин. Въвеждат го в случки, които всеки от нас вижда ежедневно и на които рядко обръща внимание. Тъмни квартали, бягащите жени, натъжените лица, загуби, стари песни и смелостта да започнеш всичко отначало... Тарък Туфан е роден през 1973 година в Истанбул. Завършва философия в Истанбулския университет и социология в Университета Мармара. Започва кариерата си на писател със статии за ... |
|
"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |
|
Книгата съдържа 16 кратки разказа, в които те води не сюжетът, а лабиринтът на чувствата. Историите отвеждат във френската област Бретан, далечна Япония или обикновено българско село, в съвремието или векове назад, а емоциите след прочитането провокират диалог с чувствата и мислите на читателя. Оставаш с усещането, че конкретната история се отнася за теб и си я преживял, но не си я определил по начина, по който например я разпознава японският самурай в края на дните си, спомняйки си своите безброй амбиции, болки и мечти. Запитваш се забелязвал ли си любовта на родителите си по безбройните дребни неща, които са правили за ... |