"Гранитски наистина мисли митопоетично, архетипно, а не просто заема от мита готови елементи и структури. Дали това се дължи на вече задълбоченото му познание за мита? Но Платон, като описва различните начини на придобиване на знание, казва, че поетите сами не разбират какво са написали, защото са придобили дара на Музите като вдъхновение, а не като познание. Така че лудостта (mania) на поетите предполага интуитивно откровение, несъзнателно докосване до архетипите. Гранитски често е споделял, че стиховете му сякаш са продиктувани или ги е видял насън, както се случва с фолклорните певци." Проф. Иван Маразов ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
Крипта Влез в криптата на подсъзнанието Изгубен в лабиринта от тунели извивките на мисълта ти разгадаваш И вслушан в шепота неразбираем на прелитащите сенки и отблясъци потъваш в утробата на спомените Забелязваш че си едновременно навсякъде въплътен във форми причудливи Виждаш удивен че си вода извираща от кристалните гърла на щерни светещи Усещаш - ти си димно заклинание за някакво мистично възлияние Започваш да откриваш себе си в структурата на замислените минерали в усмивката на фантастичните цветя и птичето непрекъсваемо бърборене Мълчанието на вековните гори е говоренето знаково на Естеството И проумяваш най- ... |
|
|
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар жаждата е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази жажда не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: "душата ти в Всемира е създадена за да се труди - непрекъснато и неуморно". Иван Маразов Илюстрации: Владимир Пенев. ... |
|
|
Художник: Маглена Константинова. ... Книжка със стихотворения за деца от Иван Гранитски. ... |
|
|
През последните години Иван Гранитски последователно и настоятелно се опитва чрез поетическото си слово да размишлява върху тайните на човешката душа и изобщо на човешкото битие. Затова и неговата поезия е философска; тя "превежда" философията на езика на поезията, възпява битието, опоетизира го и е изпълнена с удивление от хармоничната сложност на неговия смисъл и от съвършенството на формите му. ... |
|
|
"Камъкът отхвърлен от зидарите в глава на ъгъл се превърна Лице на древна кариатида обърнато навътре Той е Познанието И вратаря на загадъчната пирамида Тя е невидима И съвършена И тайната на Атлантида крие Човек е само апостроф който плахо пие от изворите на Вселената искри надежда и любов Ъгълът във себе си оглежда скритото лице на Бога Човек е чуруликаща вода и мислещ Огън Ъгълът - това са двете вежди на Светлина и Свобода" Иван Гранитски ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
|
"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се ... |
|
|
"Знаци на прехода" е книга, родена от водовъртежа на обществените страсти през последните години, от сблъсъка на две тенденции - попълзновенията на нихилизма и безродието, осъществявани с неуморна страст от шепа соросоиди и добре платени протестъри и плахото събуждане на патриотичната енергия като противовес на компрадорската политика на управляващите. Първият раздел на книгата съдържа интервюта, публикувани на страниците на вестниците "Стандарт", "24 часа", "Национална бизнес поща", "Преса", "Минаха години", "Новинар", "Жълт Труд". Изявявам ... |
|
|
Книга за началото и края. Новите поетически внушения на Иван Гранитски. ... Стана практика Иван Гранитски да изненадва читателя си с поетическите си внушения. Докато подготвя новата си стихосбирка "Стрелата на времето" той е вглъбен в магията на библиофилското издание на Милко Божков "Ей, там" (съдържаща есеистични фрагменти, импресии и репродукции) и потърсва връзка с философско-поетическите послания на художника. Всяка следваща стихосбирка на Иван Гранитски преосмисля предишната, прочита я отново, за да отвори нова посока или дори нов път към себе си, и да заговори за нови идеи и проблеми. И вече ... |
