Всички деца от Детското отделение се чувстват по-добре, когато ги посещава болничното куче Дот. И когато един от пациентите е в опасност, Дот намира начин да го спаси! Това е история за доброта и смелост - и за едно много сърцато куче. Илюстратор: Сара Огилви. ... |
|
|
Съставители: Амелия Личева и Дария Карапеткова. ... Книгата съдържа преводи и текстове от възпитаници на магистърската програма Преводач-редактор в СУ Св. Климент Охридски. ... |
|
|
"Вицове за луди, садисти и канибали" е най-пълният издаван досега у нас сборник с вицове за луди в различните им разновидности. Той е резултат от многогодишна събирателска работа на автора му. Включени са само разпространявани по устен път творби. Анатол Анчев лично е записал "на живо" ("на терен") по време на чуването им или непосредствено след това вицове за луди и ги е представил непроменени или с леки корекции, или пък след време е преразказал чути от него вицове на тази тема. Добавени са и няколко вица, създадени от автора на книгата и "пуснати в обръщение" от него, които ... |
|
|
Дори ангелите имат своите демони! Париж, Коледа 2021. След сърдечен пристъп Матиас Тайфер се събужда в болнична стая от божествена музика. Когато отваря очи, вижда до леглото си красиво непознато момиче, което свири на виолончело. Това е Луиз Коланж - студентка, която идва като доброволка в болницата да повдига духа на пациентите. Казват, че първото впечатление е най-вярно. Не и в този случай. Тя го смята за сприхав циник, а той нея - за непоносима многознайка. И все пак - оказва се, че се нуждаят един от друг. Той от нея - за да нахрани кучето му, а тя - за да поеме той един малко странен случай. Матиас отдавна се е ... |
|
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Записки от границата между световете. ... "Имам един амулет с разпятие, но с Орфей на кръста. Реплика е на пръстен печат от около III век, намерен в нашите земи. Обичах го, а жена ми се боеше от него. Когато страшното я сполетя, май реши, че ми бе даден за оброк. Струваше ми се смешно - подари ми го издател. Бяха жестоките години на прехода към кошмара на разсипията, политическата наглост, бедността, а той единствен тогава ми плати добре за книга, която сам издаде. Но тя се поболя. "Носи го, носи. - започна да ми натяква за амулета, - че току-виж се наложи и ти да слизаш в ада за мен!" Писал съм за ... |
|
|
"Животът е пътуване, дестинациите са неизброими, а най-важната от тях си ти самият в различните ти роли, възрасти, състояния. Или човекът когото искаш да срещнеш, приятелят, любимият, близкият. Но твърде често улиците са еднопосочни, също както и билетите за бъдещето. И се разминаваме, крачейки в една посока. Или не се срещаме, просто защото вървим рамо до рамо, а не един срещу друг. Не можеш да вървиш срещу същността си, но успешно можеш да се разминеш със себе си, ако не си готов да се познаеш. А може би ние, хората, сме обречени да се разминем точно с онези пристигания, предназначени за нас. За да продължим да ... |
|
|
Записите и наблюденията за тази книга са правени по време на 45-дневна бригада в София през 1980 - 1981 г. в Държавно стопанско обединение "Инжстрой" - Управление "Подземно строителство", в каналджийска бригада, в звено, работещо на обект "Слатина", състоящо се от шест души. Докато е на работа там, Анатол Анчев прави едно пионерско за българската фолклористика теренно проучване - проследява и записва функционирането на фолклора като тип култура в определена социална среда (мъже, строителни работници, занимаващи се с тежък физически труд, а в конкретната ситуация - и при трудни зимни условия) ... |
|
|
Между две царства привлича вниманието с разтърсващи мемоари за смъртоносна болест и лечение, проследяващи пътя на млада жена от диагнозата до ремисията. За щастие, пътят завършва с дълго пътешествие за пълно излекуване и активно себепознаване. Наглед безобиден сърбеж и непосилна умора отвеждат току-що завършилата колеж Сулейка Джауад в лекарския кабинет, където чува присъдата си: остра миелоидна левкемия. Занизват се безкрайни 1500 дни на химиотерапия, клинично изпитване и костно-мозъчна трансплантация, в които смисъл и кураж ѝ вдъхва списването на рубриката Живот на пауза за Ню Йорк Таймс. След като оцелява, ... |
|
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
|
Обречените Романови. Руска велика княгиня и английска журналистка, свързани чрез една от най-големите световни мистерии... Две жени. Една история. Любов, прекосяваща вековете! 1914: Русия е на ръба на разрухата, а Романови са изправени пред ужасяващата несигурност на бъдещето. Великата княгиня Татяна се влюбва в кавалерийския офицер Дмитрий Малама, но настъпва катастрофален обрат, който поставя голямата им любов и живота им в смъртна опасност... 2016: Кити намира утеха в отдалеченото, запустяло бунгало на прадядо си в Америка, след като драматично разкритие я подтиква да избяга от дома си в Лондон. Там, на брега на ... |
