Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
Пабло Неруда е най-големият чилийски поет и носител на Нобелова награда за литература, а "Сто сонета за любовта" е една от най-важните книги в неговото творчество. Сонетите са посветени на третата съпруга на поета и негова най-голяма любов - Матилда Урутия. В посвещението си поетът пише: "Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелносиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези малки къщи от четиринадесет ... |
|
|
Една книга, три свята за откриване - 53 стиха, 53 илюстрации, 53 прозаични откъса. Пътуване през думи, където поезията сънува, а прозата събужда. Тиха среща между поезия и проза - думи, които се прегръщат и разцъфтяват. Контурните илюстрации подсилват нежността на текстовете, рисувайки светове от чувства. От обич е книга за крехкостта, силата и вечността на обичта - дом за сърцето и очите. Убежище Душите умеят да превръщат нечии рамене в рай, връщат се там, където е вечен май. Душите правят дом, където най-малко Боли. Аглея ... |
|
|
"За автора всеки човек е малка вселена. Или всяка една вселена може да бъде открита в отделния човек, където е закодирана в умален мащаб безкрайността на всемира. Поезията на Д. Олегов представлява каталог на човешките емоционални състояния и духовни процеси. Тя разкрива механизмите, по които еволюират душите." Нели Лишковска Денис Олегов е роден през 1998 г. Публикувал е стихове в издания като LiterNet, Литературен свят, списание Пламък, Poetas del Mundo (Чили), AlyumAlthamen (Йордания) и други. За стихосбирката си Вечен чужденец (2020) получава наградата Димитьр Бояджиев, а през 2021 г. - и гранпри от ... |
|
|
"Единствен миг е нужен, за да изтанцуваш танца на живота. Да полетиш към безвремието като сладкопойна птица, която, пеейки своята песен, чака да притихне сред клоните на вечността. Танцът на жената е вълнуващ. Такова е и творчеството на Луиза Кръстанова, която чрез дебютната си стихосбирка Миг от моята душа пристъпва към онова море на поезията, което понякога примамва да се потопим много надълбоко в един съвсем различен свят. В стихосбирката е оставена по частичка за родината, любимата майка, спомените и любовта. Глъчката радост като утринен поздрав се слива с всичко останало от деня, за да съхрани щастието в съня ... |
|
|
Все ми е едно, припвам нататък. Толкова кайпириня и хормони в мозъка ми. Складът съвсем не е така страшен, почти празен е с изключение на няколко маси и столове, етажерка в дъното. Педро отива до нея и изважда три кърпи. После ги разстила на пода. Поглеждаме се. Този кратък миг на несигурност, който все още изживявам, независимо от поредната бройка. Треперя. Педро слага ръце на бедрата ми, затваря очи. Целуваме се дълго, после бързо се събличам, за да надиграя и последната искрица колебание, малко бягство в аванс. Твърдият му член се плъзна по тясната ми тениска, която все още е на мен, нагоре-надолу, под тениската, върху ... |
|
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
|
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
|
Как тялото се възстановява от травмата. В нашите страдания се крие и спасението ни. Травмата не е нито болест, нито психично разстройство, а страдание, причинено от страх, безпомощност и загуба, което може да бъде излекувано чрез мобилизиране на заложените в самите нас ресурси. Травмата идва не от външното събитие, причинило физическа или емоционална болка, нито дори от самата болка, а от нашето блокиране в примитивната ни реакция на болезнени събития. Повечето хора мислят, че травмата е проблем на съзнанието, дори разстройство на мозъка, но тя засяга и тялото, следователно спасението се намира в самото тяло. Питър ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |
|
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
