Единодушно считан от критиците за шедьовъра на Мирча Картареску досега, "Соленоид" е монументален роман, в който отеква ехото на Пинчън, Борхес, Кафка и други големи учители. Пред нас е дългият дневник на разочарован писател, който разказва за детството и юношеството си в един призрачен и меланхоличен Букурещ. Безименният герой - учител по румънски език в квартално училище, с неуспешна литературна кариера и с професия, която не го интересува, купува стара къща с форма на кораб, построена от изобретателя на соленоида - гигантска магнитна намотка, която се намира под мазето. Нейната гравитационна сила не ... |
|
|
Петте новели, композирани по начин, напомнящ части на роман, са пропити от сънища, образи и обсесии, които проникват в живота на героите. Или може би има само един главен герой в различни етапи от живота му? Ключът към разбирането на реалността е паметта - калейдоскопична, достигаща до детството, преплетена с необуздано въображение, неизвестни желания и неочаквани промени, до които води порастването. С поетичния си, чувствен език и фантастичната аура на тревожни сънища Мирча Картареску ни въвежда в хипнотичния свят на Букурещ. Носталгия е прозаичният дебют на Мирча Картареску и се счита за едно от ключовите ... |
|
|
Защо обичаме жените излиза в навечерието на Коледа през 2004 г. и е изчерпана за една седмица. Препечатвана е многократно и до края на 2005 г. в Румъния са продадени 100 000 екземпляра. Ако Джордж Лукас бе поет, щеше да пише по този начин. Бенджамин Лайтъл Четете тази книга, тя е "двуполова", не е нито само за мъже, нито пък само за госпожи и госпожици, въпреки хитрите обръщения към "любезните читателки". Разказите "дълбоко заровени във времето", сближават читатели и читателки от различни възрасти и с различни вкусове в една хармония, която ме изумява... Флорина Пиржол ... МИРЧА КАРТАРЕСКУ (1956) е най-известният в ... |
|
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
|
"Не само хората имат любими животни. Животните също имат любими хора. Особено тези, които живеят близо до човека. Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ. Единият да тегли към минор, другият - към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена. Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във ... |
|
|
Спомени за вода. Dm разказва живота и смъртта на анонимно крайдунавско село на Северозапад. Съдбата на жителите му е белязана от водата - голямата вода на Дунава. Водата, падаща четири години неспирно от небето, водата, заливаща душите и задушаваща печалните вопли. Нещата се случват вчера и днес. Разказите в книгата се държат за ръце. Тя не разчита нито на Историята, нито на историите. Някои от тях са действителни. Останалите са истински. Иван Станков е роден в с. Гомотарци, Видински окръг, през 1956 г. Автор е на литературоведски книги върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил ... |
|
|
Разкази и повести. ... Сборникът "Боби Блажения и Другия американец" включва в себе си необикновени разкази и повести. В текстовете се преплитат множество магически и фолклорни елементи, умело вплетени в един привидно реалистичен контекст. Андреев умее да разказва по изключително обаятелен и вълшебен начин. Описва ни щастливи, безрадостни и дори трагични съдби. Авторът се вълнува от всичко необикновено, от всичко, граничещо с безумието. Героите му стигат до висоти и падения, а ние съпреживяваме радостите и неволите им, което несъмнено оставя дълбоки следи в душите ни. Разказаните от автора истории са смесица ... |
|
|
"Главните герои в тази книга са двама мъже и една жена. Те са несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Живеят непоносимо дълго, до наши дни. Иначе са връстници на новата българска държава. Провират се през войни, бунтове, преврати. Но Историята е само декорация. Както повечето книги на света, и тази разказва за любов и за смърт. Героите трябва да издържат и на двете. И в живота, и в книгата ранната смърт е отблъскваща. Късната - привлекателна. Но мигар някой някога си е отивал навреме?" Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Обещанията на равноденствието (1907-1937). Жътвата на слънцестоенето (1937-1960). ... "Мирча Елиаде (1907 - 1986), големият философ, историк на религиите, ориенталист и писател фантаст от румънски произход, е сред най-четените автори у нас през последните две десетилетия, след като отпадна забраната за публикуването му. Тази книга заема особено място в обемистото му и разностранно творчество. Тя е своеобразен гид из глъбините на неговата богата и сложна душевност и мистика на съдбата му. "Спомени" е всъщност житейската и философската автобиография на забележителния мислител, духовен учител на няколко ... |
|
|
"Всички предлагани досега определения за религията имат една обща черта: всяко от тях посвоему противопоставя свещеното и религиозния живот на профанното и светския живот. Трудностите възникват, когато трябва да бъдат установени ясни граници на понятието "свещено"; при това затрудненията са не само теоретични, но и практически. Защото, преди да се дава някакво общо определение на феномена религия, е редно да се знае къде всъщност трябва да се търсят конкретните религиозни явления и преди всичко тези, които са достъпни за наблюдение в "чист вид", с други думи, "най-простите" и близки към ... |
|
|
Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист.""Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна...""Елиаде винаги е обичал прозата от балзаковски тип, ... |
|
|
"Мефистофел и Андрогина" е сред ключовите книги на един от най-оригиналните мислители на XX в. - Мирча Елиаде. Написана в края на 50-те години на XX в., тя оказва значително влияние върху най-различни интелектуални течения и школи. Предизвиква ожесточени спорове както върху същността на концепциите в книгата, така и върху личността на самия автор. Като съзнателно се отклонява от основната линия на развитие на западната философия, Елиаде предлага на читателя нов поглед върху обичайните неща. Друга задача на автора по неговите думи е изследванията му да "илюстрират усилията на един историк на религиите, заел ... |
