Ирландия, 1945 г. Млада и красива, Из започва нов живот и с нов съпруг на югоизточното крайбрежие. Докато тя се опитва да се впише в провинциалния морски пейзаж, обстоятелствата, довели я в Монюмънт, продължават да са обвити в мистерия и да занимават местните жители. Войната в Европа е приключила и промяната всеки момент ще помете стария ред. На фона на десетилетията, които следват току-що извоюваната независимост на страната, през свирепите класови битки и спорове за собствеността на земята, някога дефинирала ирландското общество, "Морето и тишината" представлява епична любовна история, която се развива сред ... |
|
|
Портретът на мълчанието е роман за непреходните екзистенциални тревоги на човека. От страниците му изплува образът на лутащ се в чувствата си, търсещ и неудовлетворен от средата си виртуозен музикант, който отчаяно се стреми към осъществяването на своите желания - дори и с цената на загърбване на любима и семейство и отказване от блестяща кариера. В началото ясни и определени, постепенно тези желания избледняват и го оставят да извърви мъчителния път към себепознанието сред суровата и красива природа на Света гора, в послушание и търсене на вътрешен мир. Няколко съдбовни срещи в манастира го карат да прозре човешката си ... |
|
|
"Тодор Билчев ни поднася новата си поетична книга Боричкане в сърцето, и това вече не е изненада. Само за две-три години единадесет негови стихосбирки излязоха със знака на нашето издателство. Спектърът на темите и образите е пъстър и разнолик, езикът е богат и пластичен; стихосложението - изчистено; то често разчупва отделното стихотворение на части, като акцентира по този начин върху сгъстените авторови послания. И тази, 24 -та за автора сбирка в мерена реч има с какво да провокира въображението на читателя, да го замисли, да го разсмее и да го накара да се почувства човек - живо късче съзнание в огромната ... |
|
|
"Има различни механики във физиката. Тоест различни подходи да мислим телата, движенията, обстоятелствата, взаимодействията... В поезията механиките са много повече. Упорито клише настоява, че механиката е повторимото, бездушното, унилото, съвпадащото със себе си. Но ето, Калина Лазарова е написала поетическия сборник Механика на мълчанието, за да ни убеди, че не е само това. Мълчанието на свой ред не е просто отпуск от речта и бъбривостта, то е сложен антропологичен код, екзистенциален жест. Мълчанието е прибирането ни в себе си, за да видим по-добре Другите и да осмислим какво ни се случва в света. Мълчанието ... |
|
|
Любовни показания Бял лист и чаша, и жена случайна, мансарда, свещ запалена и нощ... Това е на неволите ти краят, това е най-престъпният разкош. Разкошът да живееш във колиба, да се събудиш сам на сутринта и само мъничката черна фиба да бъде улика след любовта. Да не запомниш краткото ѝ име, да си щастлив и от това, че дишаш. И да започнеш, без да искаш, в рими любовни показания да пишеш... Михаил Григоров Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. ... |
|
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева. Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
|
Откъси от две от най-завладяващите произведения на Бел "Картини от Персия" и "Сирия: пустинята и засетите земи". ... Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите истории за жените пътешественички през XIX век. Тя е личност, изпреварила времето си, пример за приключенски дух в свят, в който всички привилегии са достъпни за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в епоха, когато за жените това е било невъзможно. Дипломира се с отличие и проявява жив интерес към политиката. Тя е запален пътешественик и изследовател и пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел документира ... |
|
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова, редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
