Учебното табло изобразява черно-бял портрет на Захари Стоянов от художника Христо Форев. Таблото е с размери 33.5 x 48.5 cm и е изработено от двустранно гланцирана хартия. ... |
|
|
"Нашите въстания заслужават да се опишат и изучат." ... Името на Захарий Стоянов остава в историята с неговите "Записки по българските въстания", разказващи за Априлското въстание и Бенковски. Роден е в село Медвен, Сливенско, под името Джендо Далакчиев. Бил е овчар в детството и юношеството си. Много искал да учи, но среща отказ от страна на баща си, за това заминава и се самообразова. През 1875 г. участвал в Старозагорския опит за въстание, а през 1876 г. приел псевдонима Захарий Стоянов и бил пряк помощник на Георги Бенковски. След потушаването на въстанието заедно с Бенковски се опитал да стигне ... |
|
|
Лайтмотивът на романа е вечната тема - борбата за душата на твореца. Кой път трябва да бъде избран - пътят на властта, охолството, самолюбуващата се материалност, или пътя на лишенията, смирението и безкористния труд. В житейския и професионалния сблъсък на двама от своите герои - художници - авторът пресъздава и великолепна картина на сложната и противоречива епоха от 50 -те години на XX век до края на века. Сигурно е, че романът на Любомир Халачев Портрет на непозната жена ще се превърне в събитие в живота на съвременната българска литература. Авторът, който ни е добре познат от предишни талантливи творби, между ... |
|
|
Съставител: проф. д-р Росица Йорданова. ... Книгата е сборник с рецензии, отзиви и есета за Роза Боянова. Щрихи към портрета на една поетеса съдържа материали, които са повече от рецензии, отзиви, слова, есета, непубликувани ръкописи. Те са документи за интелектуална, емоционална и естетическа споделеност на авторите им с респект към поетичния свят, създаден от нея. В книгата е рисуван вдъхновено-изящно с китайска четка колективен портрет на поетесата Роза Боянова, с участието на емблематичния бургаски Христо Фотев, през шуменския Ганчо Мошков, до най-младия - Николай Гундеров. ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
|
Борислав Стоев е роден през 1927 год. в София. Завършил "Националната художествена академия" в София през 1953 г. в ателието по илюстрация при проф. Илия Бешков. От 1975 г. е главен художник на издателство "Български художник". От 1988 г. е професор по илюстрация в НХА, София. През 1992 г. е поканен за професор по графика в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. Работи в областта на илюстрацията, графиката, рисунката, книжния дизайн и др. Илюстрирал е над 500 книжки за деца за български и чуждестранни издателства. Борислав Стоев е участвал в много национални и международни изложби и биеналета ... |
|
|
Националните проблеми станаха възлов момент в съвременния свят. Политиците разпалват национализъм и бързат да взимат практически "решения", без да подозират с каква многослойност на битието и културата се налага да се сблъскват. Георгий Гачев (1929 - 2008) е известен руски философ и културолог, доктор на филологическите науки. Роден е в Москва в семейството на българския политемигрант Дмитрий Гачев. Започва научната си дейност в областта на литературознанието и естетиката. Автор на теорията за ускорено развитие на литературата. Създател на екзистенциалната културология, в която са неразривно свързани ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
|
Новата книга на проф. Николай Овчаров "Образът и подобието" несъмнено полага приносни щрихи към огромната тема за естетиката на образа в българското средновековно изкуство. Името на проф. Николай Овчаров е добре известно както на специализираната, така и на широката публика. Той е един от най-популярните съвременни наши историци, археолози и учени, автор на десетки студии, монографии и книги, както и на стотици статии и интервюта в електронните и печатните медии. А около последните открития в Перперикон и Татул името му не слиза от страниците на вестниците. Разбира се, това е благородният шум, свързан с ... |
|
|
Пътни картини представя част от философската проза на Хайнрих Хайне. Със сливането на философското с белетристичното, на политическото с мемоарното, на художественото с публицистичното тази проза силно е въздействала върху много поколения, върху различни страни на тяхната душевност. С живо критическо чувство в своите пътеписи Хайне разглежда политически, обществени, религиозни и философски въпроси на своето време, рисува хора и страни, бичува недъзите на държавата и църквата, прокламира народна революция. Обединяващ център на всички описани събития в Германия, Италия, Англия и Франция е великата идея за свобода на ... |
|
|
Томът съдържа избрани стихове на една от най-талантливите поетеси и преводачки от руски език. "Като в сага родова, като в таен код не надничах никога в чуждия живот. И не питах нищо, нито пък ме питаха. Всеки Аполон има своя Пития. Всеки Юпитер мамил е Юнона. Всеки апокриф влизал е в канона." ... |
|
|
"Няколко дни преди Гергьовден Мишо Далаверата отиде до овчите кошари недалеч от имението. Там още в началото си беше заплюл един агнец, оставил го беше да се угоява. Овчарите начаса го изведоха от насъбралото се на пладнина стадо. Мишо Далаверата едва го разпозна. Пораснал, натежал, красавец! Метна през рогата примката на въжето и го подкара. Овенът кротко го последва. Вървяха като на разходка. Човекът и животното. Странно закачени един към друг и в същото време странно отчуждени. Човекът крачеше напред въодушевен и изправен, кочът не изоставаше, но в походката му личеше леност и равнодушна празнота. Мигар съзнаваше ... |
