За тях говореха и продължават да говорят какво ли не, наричаха ги и ги наричат какви ли не. Още с първите дни на своето създаване те са неудобни както за политици, така и за престъпници. Всеки иска да ги употреби според своите представи и според своите интереси. Злоради пишман журналисти и доносници и днес изливат своята отрова върху тях и се опитват на техен гръб да натрупат слава и пари. Затворени зад високите огради на Враня, те възбуждаха и продължават да възбуждат въображението на всеки лаик и на всеки предател. За тях се създаваха и продължават да се създават митове. И днес сред широката общественост в България за ... |
|
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
|
Ясновидството и ясновидците са вълнували човека от край време и винаги ще го вълнуват. Отричани и боготворени, пророците са част от миналото, настоящето и бъдещето на живота както на нашата планета, така и във Вселената. Докосването до невидимото и неведомото е само едно малко доказателство за нашето голямо незнание. Тази тема е не само любопитна за милиардите хора, тя е и от изключително важно значение. Ето защо е важен и подходът към нея. Грубото отричане на всичко, което не познаваме, е повече от невежество. То е престъпление. Сляпото вярване и предоверяване също не са за предпочитане. Вече хиляди години пророците от ... |
|
|
Основният въпрос, който човекът винаги си е задавал, е дали съдбата му е решена по рождение, или всичко е в неговите ръце. Много пъти сме слушали по-стари хора от нас да казват: "Каквото е писано, това ще стане!". И тук не става въпрос за фатализъм или за примитивни вярвания, а за наука. Защото мнозина смятат, че съвременната наука вече се е здрависала с Бога. Тази книга ще ви помогне да опознаете повече себе си, вашите близки, приятели и врагове. ... |
|
|
Изкуството да общуваме. Често обвиняваме другите за нашите проблеми и неудачи. А може би истинската вина е скрита дълбоко в човешката природа? Хората искат да бъдат обичани, но не обичат, искат да бъдат уважавани, но не уважават. Това довежда до едно постоянно недоволство, което за много хора се превръща в убеждение, че за тяхното нещастие са виновни другите. Блудкавите сапунени телевизионни сериали също допринасят за това ненужно самосъжаление и страдание, постепенно се превръщат в непоносимост към ближния. Предизвикват гняв. Пътят към другия човек, към човека до нас, става все по-трънлив и невъзможен. Какъв е тогава ... |
|
|
Повест за последните пет дни от Дойранската епопея. ... През 1936 г. българският генерал Владимир Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията "Британски легион", който чества победата на имперската армия през Първата световна война. Генерал Вазов е посрещнат от кмета на Лондон. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Посрещат го с големи почести. Специално за него е построен почетен легион със знамена. Генерал Хамилтън (83-годишен), който го придружава, командва: "За почест, мирно!"На парада участват 3 хиляди военнослужещи и 200 бойни знамена. Когато се ... |
|
|
"Още древните японци са казали, че бизнесът е война. Вярно е, че правилата на тази война се променят всеки ден, а според мнозина от воюващите - изобщо дори не съществуват. Вярно е също така, че това е война, в която никога няма да има краен победител. Но е вярно и друго - всеки е длъжен да спечели своята битка. А за да се случи това, са необходими много знания, подготовка и работа. Сигурен съм, че занапред ще излизат още подобни книги, които ще са стъпили на богатия и често кървав опит на частните охранители и бодигардове. Опитът и практиката са единственото доказателство за правдивостта на една или друга теза или ... |
|
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
|
Бизнесът е война! Животът е война! И в тази война би трябвало да оцеляват само умните, смелите и силните. Но дали това е така? Дали демокрацията е път към свободата и размаха на човешките възможности, или някой се опитва да я превърне в път към ада, осеян с пари, трупове, духовна нищета и мизерия? Главният герой на тази книга е довчерашен командос и антитерорист. Човек, който е посветил целия си живот на националната сигурност на своята страна. Човек със странно детство и съдба. Днес той е изправен през лицето на невидим враг, а над него стои още по-невидим покровител и диригент. Ще може ли да спечели битката на своя ... |
|
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
|
Какво "видях" за тридесет денонощия в кома. ... "Не съм мистик, не съм и скептик. Споделеното тук няма за цел да убеждава когото и да било в каквото и да е. Аз само разказвам какво "видях" Там. Приемам, че то не е без значение за познанието, свързано с други светове, с други енергии, с друг начин на мислене и живеене. Защото всичко, каквото "видях" Там, се сбъдва или възкръсва от миналото тук. Защото не беше сън, а друг живот, в друг свят... Пребиваването ми Там беше тежко изпитание за мен. Първото нещо, за което си спомних, когато се убедих, че вече не съм Там, бяха думите на моята баба ... |
