Вулгарен роман. Родопите - сурова планина, в която тишината е по-силна от законите, а мъглата прикрива не само върхове, но и кръвни сметки. Тук престъпността няма нужда от градски шум. Тя се предава като наследство и избухва с невиждана родопска мъст. След изключителния успех на Не барай агата, Веселин Стаменов се завръща с продължение, което обещава още по-силни емоции. Родопският кръстник е роман за безмилостни предателства, внезапни обрати и край, който ще изненада дори най-закоравелия престъпник. Това е книга, която не просто се чете - тя се изживява. Силна, мрачна и непредсказуема, като самата планина. В нея ... |
|
|
Завладяващ роман за тайнствата на българската природа, митология и фолклор. Родопският параклис е скрит дълбоко в горите на Родопа планина. Всеки в нужда може да потърси помощ. Това свято място пази и помага на нуждаещите се. Малцина са посветени в тайнствата на вечната борба между Доброто и Злото. Пазителите на параклиса имат изконна мисия - да пазят равновесието между хората и митичните същества. От векове между тях и горските създания съществува неписано примирие - царят на гората и неговите водачи контролират своите да не вършат злини на хората, а пазителите вардят горите от човешките набези. Уви... Задават се ... |
|
|
"Абаджийството е един от най-силно развитите занаяти в Родопите. Производството на дрехи от груби вълнени платове - аби и шаяци - е с главни центрове в Устово, Райково, Златоград. Славейно, Левочево, Чокманово и др. В Златоград почти е нямало къща, в която да не се работели аби и шаяци. Тук имало абаджии, които притежавали свои тезгяхи (дюкяни) в Ксанти и на други места в Беломорието. Докато абаджиите от Славейно и Петково надделявали в Комотини (Гюмюрджина), то абаджиите и терзиите от Златоград доминирали на чаршиите в Ксанти. Абаджии от Златоград са работели също и в Кавала, и в Еникьой, Ксантийско. В началото на ... |
|
|
100+ традиционни родопски рецепти. Родопчани винаги са имали специална връзка със земята и заобикалящата ги природа. Техните ястия са нещо повече от храна - те са повод за събиране около софрата в делник и празник. Предавани от поколение на поколение те са свидетелство за връзката им с планината, която са наричали свой дом. Рецептите в Магията на родопската кухня са малка част от традиционното кулинарно наследство на Родопите. Събрани са както едни от най-известните и познати на почти всеки българин специалитети, така и не толкова популярни рецепти. Приготвянето им с леснодостъпни, но качествени продукти гарантира, че ... |
|
|
Родопската металогенна провинция в България включва Родопите, Рила, Пирин и ЮЗ България, Осогово. Металогенният облик на тази провинция се оформя през късноалпийската епоха, когато се образуват почти всички промишлени натрупвания на метални и неметални полезни изкопаеми. Родопската металогенна провинция през палеогена е арена на постколизионна екстензия. С процесите на метаморфизъм са свързани метаморфни находища и проявления на азбест, талк, магнезит, кианит и графит. С ранноекстензионните гранитоидни плутони асоциират W, Mo, U, Fe, Pb-Zn, Au и на флуорит хидротермални и скарнови орудявания, както и пегматоидни находища ... |
|
|
Кулинарните специалитети на Родопите са лесни за изпълнение, не изискват употребата на непопулярни у нас продукти и са от изключителна важност в рационалното и здравословно хранене. Млечните произведения заемат особено място в храненето на родопчани. Нерядко олиото се заменя с масло или лой. А саздърмите и пастърмите от овче месо са изключително разпространени. ... |
|
|
Трудът на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич не е издаван на български език досега. Изданието "Родопските говори в българския език", изцяло за първи път през 1912 г. във Виена ("Die Rhodopemundarten der bulgarischen sprache"), е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г., сто години след излизането му в Австрия. "Любомир Милетич е един от най-изтъкнатите български учени филолози и обществени деятели след Освобождението. На ... |
|
|
Книгата разказва за светите места и съхранената силна вяра в Родопската Света гора (Западните Родопи, региона на Асеновград). Тя проследява приемствеността в процеса на преминаване от езичество към християнство, различните обичаи, практики и вярвания, връзката между тракийските култови паметници и техните християнски приемници. Бачковският манастир е уникален архитектурен паметник, а шествието с чудотворната икона на Св. Богородица показва голямата религиозност, съхранена в този регион. Празникът Св. Богородица със златната ябълка от с. Горни Воден е уникален за България. Той дава надежда на много жени да се сдобият с ... |
|
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
|
Поредица "Университетска библиотека" № 453. ... |
|
|
"Беше събота, направи си сметката и реши да умре във вторник, на 19 септември 1989 година." Из книгата Какво се случва всъщност в тази увлекателна история, на пръв поглед изцяло лишена и от паяжина, и от камбана? Кои събития провокират малкия човек да сложи край на съществуването си? Какви са тежестта на самотата и ролята на приятелството? И как обикновеният дърводелец с необикновено светоусещане се изправя срещу страховете си? Дълбоки въртопи от колоритни спомени, мисли и приказки кръжат и тънко тъкат паяжината на един човешки живот, за да разберем за кого наистина бие камбаната. Йордан Родопски 1942 - 2022 ... |
|
|
Петър Георгиев Петров е роден на 2 май 1944 г. в с. Балкан махала, община Лъки, област Пловдивска. Завършва основното си образование в с. Манастир, а средното - в Техникума по механотехника Васил Левски - гр. Кърджали. Висше образование придобива в София, специалност Икономика на промишлеността и стопанското управление. На 21 март 1970 г. се жени за Радка Василева Караиванова от с. Манастир. Настоящата книга посвещава на нея и децата си Таня и Васил. През целия си живот Петър Петров работи в гр. Лъки. Идва в новосъздаденото селище в 1966 г. и започва работа като автомонтьор в Автобаза - гр. Лъки. Организационната и ... |
