"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
Действието ни връща през 90 -те години в провинциален град, представляващ умален модел на България. Сюжетът въвежда читателя в обществено-политическите процеси, където високопарните слова и обещания цинично се разминават с престъпните дела, а истината - с общественото лицемерие. Историята проследява животът на няколко семейства, произхождащи от различни социални и политически кръгове, чиито съдби се преплитат трагично във времето на незаконното забогатяване чрез измами и мошеничество. Един сигнал за корупция в районната болница, свързан с продажбата на извънбрачни деца, отприщва гнева и отмъстителността на ... |
|
|
Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си; сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син; на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт. Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото. "Онемяла тишина" представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са ... |
|
|
Жизнерадостни събирания със звън на китара, гласовити певци, ситни танцови стъпки и задължителна доза кичозност - това е перуанският валс, който Марио Варгас Льоса възпоменава с поклон в този роман. Той възкресява все още малката, етнически разнородна, но мирна Лима, различна от разрасналия се и разединен от терористични акции град през 90-те години на XX век, превърнал се във фон за перипетиите на главния герой Тоньо Аспилкуета, неоценен от интелектуалния елит експерт по креолска музика. Вдъхновен от концерт на мистериозен китарист, чийто талант събужда чувство за единение и братска обич, Тоньо решава да му посвети ... |
|
|
"Как се лъжат хората, мислейки, че тишината е непременно пустиня, празнота, отсъствие на всякаква деятелност и съзидание, с една дума - нищо! Всъщност има тишина... и Тишина... И като цяло, може да се каже, че съществуват два вида тишина: тази на смъртта и тази на Висшия живот. Именно тази Тишина, на Висшия Живот, е, която трябва да разберем и за която говорим тук. Тази Тишина не е инертност, а работа, интензивна деятелност, която се извършва в недрата на една съвършена Хармония. И това вече въобще не е празнота, не е отсъствие, а една Пълнота, сравнима с онова, което изпитват Съществата, обединени от една Велика ... |
|
|
Ирландия, 1945 г. Млада и красива, Из започва нов живот и с нов съпруг на югоизточното крайбрежие. Докато тя се опитва да се впише в провинциалния морски пейзаж, обстоятелствата, довели я в Монюмънт, продължават да са обвити в мистерия и да занимават местните жители. Войната в Европа е приключила и промяната всеки момент ще помете стария ред. На фона на десетилетията, които следват току-що извоюваната независимост на страната, през свирепите класови битки и спорове за собствеността на земята, някога дефинирала ирландското общество, "Морето и тишината" представлява епична любовна история, която се развива сред ... |
|
|
Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре - това е книгата. "Само при внимателно изградената монолитностна погледа ... |
|
|
"На някои въпроси може да се отговори само в тишината... Душата ти е кристализирана тишина и тази кристализирани тишина е мъдрост, знание." Шри Шри Рави Шанкар Шри Шри Рави Шанкар е виден хуманитарен деец и основател на фондация "Изкуството да живееш". Мъдрите му думи, даващи на хората утеха, увереност и сила, вече са достъпни за всеки. Петте години на седмични беседи, събрани в този том, отварят ума ни за красотата и загадъчността на живота. Само с няколко добре подбрани думи Шри Шри обсъжда проблемите, объркванията и усложненията, с които се сблъскваме във всекидневието, и разгръща най - висшите ... |
|
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
|
Съдбата се забавлява. Понякога те носи безметежно през живота, а друг път те сритва през краката и те сваля на колене. Ако реши наистина да те изпита, не играе на дребно. Изправя те на границата между живота и смъртта. Когато блесне острието, в този миг, който продължава цяла вечност, можеш да видиш цвета на тишината, да чуеш звука на беззвучното. Йордан Донков чертае фините щрихи на изкуството да си воин в романа си "Цветът на тишината". Запознайте се с главния герой Имура Като, обикновен самурай с нисък ранг, който преминава през боеве, въстания, разочарования, морални избори, житейски уроци, предателства и ... |
