Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Само чистото съзнание може да лети в бездънността на абсолюта. Тръгни на поход към своята собствена чистота, защото тя е окото за видението на бога. Само миг ако не мислиш за бога, и ти вече се отдалечаваш. Не изпускай мига! Това е древният завет. Превърни себе си в дълбинна тишина и тук, в тази тишина, ще откриеш чудото на живота. Казвам: Тишината е окото на истината. В дълбините на тази тишина световете са отстранени. Тишината е самият наш древен живот, но ние сме се увлекли в думите. Тишината е есенцията на всички учения. Те са слезли отломъци от нея, но тя никога не е ... |
|
|
|
|
|
Дъхът на мама е прегръдка, която пристига тогава, когато най-много боли. Ако копнееш за още една дума от мама, а нея я няма, тази книга е за теб. Тя е родена от болката. Всяка страница е неизпратено писмо, издишан дъх, невидима милувка, шепот от вечността, който напомня, че истинската любов никога не умира. Съществува дъх, който не се вижда, но движи листата. Не се чува, но буди сърцето. Това е дъхът на мама. В този дъх се крият песните на детството, ароматът на топъл хляб и чисто пране, спомените, белязани с вълшебство. Когато мама си тръгне, светът не изчезва, но въздухът се променя. И тази книга улавя точно този миг, ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
|
Юбилейно издание. ... Юбилейният поетичен сборник "В полумрака на спомена" със стихове на Михаил Белчев включва над 200 стихотворения, писани в различни етапи от развитието на поета, обединени в няколко тематични направления. Във всеки екземпляр от сборника читателите ще намерят специално приложение с факсимиле на едно от стихотворенията и QR кодове, които осигуряват достъп до аудиофайлове със записи на две песни, изпълнени от автора - "От много, много отдалеч", по музика на Хайгашот Агасян и "В полумрака на спомена", по музика на Стефан Димитров, както и до аудиофайл със стихотворението & ... |
|
|
"Докато ти спеше..." Когато брат ѝ Томас е ранен на бойното поле в Америка, осиротялата Сесилия Харкорт е изправена пред две непоносими възможности: да отиде да живее при леля си или да се омъжи за подлия си братовчед. Вместо това тя избира трети вариант и прекосява Атлантическия океан. Решена е да намери брат си и да се грижи за него, докато оздравее. Но след седмица на безрезултатно търсене Сесилия случайно се натъква на най-добрия приятел на брат ѝ, красивия офицер Едуард Роуксби, който е в безсъзнание и се нуждае от нейните грижи. Тогава младата дама се заклева да спаси живота му, дори и това да ... |
|
|
Джейн Уилямс никога не се е влюбвала. Тя посвещава цялото си време на цветарското магазинче, наследено от нейната баба. През деня с колежката ѝ Ло създават красиви нестандартни букети, а вечерите прекарва с кучето си у дома. И макар да харесва своя живот, тайничко си мечтае да срещне любовта. Навръх двайсет и деветия си рожден ден Джейн получава картичка от мистериозен изпращач - французойката Колет. Тя ѝ разкрива, че притежава рядкото умение да вижда истинската любов, което е причината от малка зрението ѝ внезапно да се замъглява. Джейн трябва да разпознае и опише шестте вида любов според древните ... |
|
|
Потопете се в страстна приказка за музика, любов и предателство. Сидни живее в розов балон - тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота ѝ. Но когато Сидни открива, че приятелят ѝ ѝ изневерява, балонът се пуква. Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото ... |
|
|
Да забравиш е страшно. Но да си спомниш може да е ужасяващо... Един ден Чарли Уинуд губи всичките си спомени - тя не помни името си, къде живее, на колко години е... Изглежда, че единственият, който може да ѝ помогне да разкрие какво се е случило, е Сайлъс Наш, който също като нея е забравил всичко. Докато двамата бавно сглобяват парченцата от пъзела на общото им минало, откриват, че са били влюбени един в друг. Но колкото повече неща научават, толкова по-загадъчно става всичко... Авторките на бестселъри Колийн Хувър и Тарин Фишър обединяват сили, за да създадат роман, какъвто не сте чели досега - заплетена ... |
|
|
"Роуз е изчезнала" разказва за културния сблъсък и асимилация между общността на финландските имигранти и коренното население на Северна Америка през XX век. Романът изисква от своите читатели да бъдат смели и отворени за литературни експерименти. Четиресет и пет годишната Лемпи се завръща в резервата Фон дю Лак в Минесота, след като в спомените на възрастния ѝ баща започва да се мержелее призракът на отдавна изчезналата му съпруга Роуз. За да разплете семейните тайни, да открие себе си и да продължи живота си, Лемпи се изправя лице в лице с истинската си идентичност, връща се към корените си, резервата и ... |
|
|
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен... Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на същото - една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна!"Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин - проникновено, ... |
