„Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски” са издадени през 1869 г. и са най-известното произведение на френския писател Алфонс Доде. Трилогията се състои от няколко части: Тартарен Тарасконски, Тартарен в Алпите и Порт Тартарен. Тартарен е любим герой от световната литература – комичен, пълнокръвен, с невероятни идеи и с непресъхваща вяра в живота. Забавен и същевременно хитрец, той ше накара читателя да се посмее от сърце. Като безсмъртния Дон Кихот, Тартарен се опитва със силата на фантазията си да се измъкне изпод похлупака на жестоката действителност. И на него, както на световноизвестния му предшественик, ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Свят, изпълнен със слънце, смях и малко тъга. Така изглеждат пределите на вселената, описана от Алфонс Доде в страниците на това издание. Всъщност светът, изтъкан от полярно различните чувства, е резултат от живота на героите от двете произведения в този том – "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница". Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, ... |
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
Жул Ренар (1864 - 1910) е френски писател, поет, журналист и драматург, почетен член на Академия "Гонкур". Критиците го наричат "едновременно нежен и жесток" заради хирургическата точност и безкомпромисност на прозата му. Близък приятел на Анатол Франс, Алфонс Доде, Сара Бернар, Стефан Маларме, Сен-Пол Ру, Тристан Бернар и Марсел Швоб, той пламенно защитава Емил Зола по време на процеса "Драйфус", а в същото време вдъхновява творци като композитора Морис Равел да напише музика по изящните му миниатюри. Включените в настоящия сборник книги са част от задължителния курс по литература във ... |
|
Бележитият френски реалист Алфонс Доде би могъл да познава творчеството на своя по-млад съратник Артуро Рейес (1863 - 1913) и сигурно би се зарадвал на средиземноморското вълнение и на топлия южен полъх в него. Защото Рейес е от малкото испански разказвачи, които с такава проницателност се вглеждат в заобикалящия ги свят и с такава вещина го пресъздават, дори на пръв поглед да се спира на събития от всекидневния живот, които да изглеждат незначителни. Тласкан от житейски неволи, Рейес започва своя писателски път още като студент, едновременно като прозаик и като поет. И въпреки ранната си смърт оставя след себе си ... |
|
Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну (1897 - 1954) е класическият, ясен, чист език, както и интимният, задушевен тон, убеждаващ ни в неговата искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова през бел епок, преди Първата световна война, и маниера на повествованието тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирал света на детството. Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с малко, но ... |
|
Марк Твен казва, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, защото срещу атаката на смеха нищо не може да устои. И несъмнено е прав - отдавна е доказано, че смехът е едно от най-добрите лекарства. Но да се пишат добри хумористични истории изобщо не е лесно. Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр. Удхаус, един от най-добрите хумористи, дори вярва, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота. Твен пък смята, че истинският хумор е пълен с мъдрост. Според него остроумието само по себе си няма голямо значение, ако не е ... |
|
Малко са художниците по света, които могат да се справят с трудната задача да илюстрират над книги за две години. И то не само защото трябва да преминат през визуалния материал на различни епохи и да изпитат физическото съпротивление на километрите линии, щрихи и петна. Дори, когато те са виртуални, задачата не се променя особено. Петър Станимиров успява да го направи успешно. Той е натрупал години тренинг в безброй визуални задачи. Комикси, плакати, визуални фрагменти, прието да се наричат приложни. Да прибавим - живопис, графика, оформление на книги и какво ли още не. Този художник навигира през всички тези жанрове с ... |
|
"Разказите са мои, писмата - мои и на дъщеря ми Леда. Затова името ѝ е в авторската двойка на корицата, без тя да подозира. Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство "да влезе в крак", ако иска не само да пише, но и да публикува... Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут. Дали Нантъкет ще бъде само един от нейните острови от предишния ден? Избере ли такъв маршрут, пътят ѝ през "течното общество" ще бъде труден и може би (без)славен. Дано опази свежа детската си любов към Пипи Дългото чорапче и да има част от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Защото човек е направен от истории, не от ДНК, мускули и кости. От истории. ... Чиновникът Вивалдо Бонфим толкова обича да чете, че един ден влиза в книгата "Островът на доктор Моро" и... изчезва завинаги. Когато навършва 12 години, синът му Елиас предприема дълго пътешествие, за да го открие. Прескачайки от книга в книга, придружен от странно черно куче на име Аргос, той тръгва по следите на баща си и постепенно потъва в света на литературата. Там Елиас ще разбере, че всички имаме тъмна страна, че никой не е само добър или само лош, че често бъркаме миналото със спомените си за него. Афонсу Круш (1971 г. в ... |
|
Как да пишем, учим и мислим по-ефективно? Ключът към доброто и ефективно писане се крие в интелигентното организиране на идеите и бележките. Тази книга ще ви помогне да работите по-продуктивно, да пишете оригинални текстове и да учите в дългосрочен план. Тя ви показва как да си водите полезни бележки така, че да се развивате и да реализирате проектите си. В основата ѝ стои системата Zettelkasten, създадена от Никлас Луман. Той е известен с това, че по време на кариерата си написва над 70 книги и 500 статии и става един от най-продуктивните учени на всички времена. Но най-важното е, че го е правил с лекота. Веднъж ... |
|
Колекция "Европа - разбирана и правена". ... Този труд е новаторски, защото надхвърля най-разпространените анализи в областта на стратегиите или на икономическите подходи, които изследват най-вече функциите за намаляване на разходите или преимуществата. Той също така е силно мотивиращ: Кристоф Асанс обяснява как капитализмът може (трябва?) да се развива в тази логика на мрежата, която позволява да се да се "помирят" социалните стремежи с конкурентоспособността. Предприятието в мрежа е място за социализиране, което не нещо ново, но където много по-силно, отколкото преди, "стойността зависи от ... |