Плод на многогодишните му изследвания и основно преосмисляне на трудовете на старите автори в оригинал, д-р Ганчо Ценов написва капиталния си труд "Произход на българите и образуването на българската държава и църква" през 1910 г. Същата година с него кандидатства за доцент по стара българска история в историческия факултет София. Деканът проф. Златарски, който поддържа противоположна теза възприел безкритично Иречековата, проваля кандидатурата на д-р Ценов. Под диктат на Златарски цялата официална българска история го отрича. Без да спорят научно с него, те само го хулят. Той остава преподавател в Берлинския ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
Първа част. Съборът. Второ преработено издание. ... На Вселенски събор в далечната 2054 г. се събират хиляди представители на най-големите християнски конфесии. Целта е да се преодолеят различията и да се стигне до обединение в Църквата. Възможно ли е обаче да се надмогнат дълголетни разногласия, разделяли отделните църковни течения в продължение на две хилядолетия? Жива ли е още вярата, или други интереси определят бъдещето на църквата? Може би е дошло време сляпата религиозност да бъде изместена от една нова духовност? Една книга, в центъра на която са извечните въпроси пред всеки от нас. И най-вече: какъв е смисълът ... |
|
|
Сотирология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352 - 428). ... "Трудът, който е представил г-н Светослав Риболов, е сериозно съчинение, единствено в православното богословие по тази тематика, и уникално въобще в богословските изследвания по дадената формулировка и подход. Похвално е, че той е бил умерен в изводите си изследовател, придържащ се към изворите и стараещ се да работи в една чисто православна перспектива." Доц. д-р Димитър Попмаринов "Приносните моменти на тази работа засягат реконструирането на сотириологията на Теодор Мопсуестийски, утановяването зависимостта между ... |
|
|
"Книгата е посветена на една от най-ярките и нееднозначни личности в историята на християнската църква. Евагрий Понтийски (ок. 345 - 399 г.) е същевременно голям учител в мистическата традиция на православния Изток и еретик, осъден на Петия вселенски събор (553 г.) заради близостта му с оригенизма. Влиянието на Евагрий в не малка степен е свързано с обстоятелството, че негови непосредствени наставници са големите светители на православието - св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и преп. Макарий Египетски. Великите отци кападокийци, с които той е близък, а също св. Григорий Нисийски, извличат полезните аспекти в ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня. В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от многогрешния монах Лаврентий за блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание. Някои от тях са преводи от гръцки език: биографията на Йоан Милостиви; патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси (За осемте духовни порока на Нил Философ); Въпроси и ... |
|
|
Цялата истина за живота, вселената и всичко останало се съдържа в Светото Писание, постановленията на седемте вселенски събора и светоотческото наследство. Ние не можем да добавим нищо към нея, нито пък е желателно да я тълкуваме прекалено творчески в порива си да бъдем в крак с времето. Единственото което можем и което вероятно трябва да направим, е да потърсим такива форми, чрез които тази истина да достигне до хора, до които иначе не би стигнала. И днес работят забележителни християнски писатели, затрогващи проповедници и вещи богослови. Те създават великолепни творби и въпреки това има големи публики, до които тези ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
|
Християнска реформация. ... В тази първа книга на "Институтите" Калвин разглежда първостепенния въпрос за християнската религия - познанието за Бога Създател. Без познание за Бога не можем да имаме познание за себе си, защото човекът не е автономен и не е възникнал от само себе си, а е създаден по Божия образ. Бог е необхватен за човешкия ум, защото има радикално разпределение между Създателя и Неговото създание; хората винаги остават ограничени, докато Бог е неограничен. В Своето Слово Той е дал достатъчно откровение за Себе Си, което да даде на човека спасително познание, както и да му даде надеждно, макар и ... |
|
|
Златният век на България и православянството. Книгата Св. Борис Велики е първото публикувано цялостно монографично изследване за живота и делото на равноапостолния св. княз Борис Покръстител. Въз основа на христоцентричен светоглед, богословски прочит на историята, уточнени преводи и тълкувания на изворите авторът Георги Тодоров развенчава десетки утвърдени с десетилетия и столетия исторически неистини и обосновава цялостно преразглеждане на безпримерния историческия подвиг на Покръстителя в неговото не само всебългарско, но и непреходно всемирно значение."Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, най-великият българин, ... |
|
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
|
Свитък XVI включва следните автори: Димитър Атанасов Невена Димитрова Гергана Динева Георгиос Драгас Георги Каприев Диана Манолова Хелена Панчова Иван Христов Андреас Шпеер ... |
