Дневникът на една П. Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят - мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития... Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. Тезеят в своя лабиринт е своеобразно продължение на книгите Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки и завършва тематичната трилогия."Тезеят в своя лабиринт: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя ... |
|
|
Три новели за любовта и яростта. Любовта към сътворението - последният ключ, който отваря вратата между жената и мъжа. Любовта към властта - последният ключ, който отваря вратата между човеците и ада. Три истории, пропити с мистичност, вълшебна еротика и драматизъм, олекотен от хумористичните ситуации, в които изпадат героите, водени от своите страсти и стремежи. Смъртоносният стремеж на един мъж да владее света, любовният на една жена да владее мъжа и стремежът към свободата носят хоризонт на малкото човечество, обречено да живее между Могила и Могилчица... Един малък свят, населен с големи идеи, познат от Момичето, ... |
|
|
Може ли да се предскаже миналото и да си спомним бъдещето? Защо светът е все още толкова неподреден като в детска игра? И защо Бог не е това, за което го мислим? Отговорите може да са скрити в тези 13 великолепни разказа, в които децата разказват съпреживения свят на възрастните. Разкази от деца за възрастни. 13 наситени с драматизъм истории, белязани от неповторимия стил, роден от детското въображение, характерен за прозата на Красимир Димовски. Това са разкази за любовта и омразата, за страстта към летене и страстта към унищожение, за женската красота като еротика, провокация и вдъхновение, за смъртта и безсмъртието. 12 ... |
|
|
Срещата с животни винаги е празник за децата, а в този Весел зоопарк има и много поводи за усмивки, и чудесни изненади! Няма съмнение, че ще искате пак и пак да се разхождате по неговите страници и да се срещате със симпатичните му обитатели! Книгата е част от поредицата Children's Books на издателство Ентусиаст. Илюстрации: Борис Димовски. ... |
|
|
"Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така - просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и редица ... |
|
|
Историята на Мимето за мнозина звучи познато, но тя е винаги актуално предупреждение към големите - как да се държат с малките. Внимавайте, майки и татковци, баби и дядовци!"Имат си мама и татко дете - и за детето си грижат се те. Гледат го, сякаш е цвете в саксия, всичко поднасят му те на тепсия." Асен Босев Илюстрации: Борис Димовски. Книгата е част от поредицата Children's Books на издателство Ентусиаст. ... |
|
|
Д-р Димитър Пашкулев е специалист по природна медицина и има трайни интереси в областта на интегралната теория и практика (свързани с области като философия, психология, педагогика, изкуства, инфология, екология, устойчиво развитие и др.). Още от ранната си възраст пише стихове с разнообразна тематика; досега има 4 издадени стихосбирки, на които са откликвали положително не само читателите, но и видни наши творци, като Дамян Дамянов, Радой Ралин и Борис Димовски. Настоящият сборник притежава характеристиките на антология, но включва и над 40 непубликувани досега произведения. ... |
|
|
"Когато чета Деян Енев, винаги се питам: как е възможно с толкова малко думи да се разкаже толкова много - за хора, съдби, истории, животи и смърти. Тъгувам за Киото е книга, застанала на границата между реалността и притчата, между документалното усещане за делника и вечните символи на войната, болката и надеждата. Написана на език, в който всяка дума тежи." Емил Тонев "Деян Енев може да побере в къс разказ дългия живот на човечеството. От Сътворението до днес. Малко са такива писатели и в българската, и в световната литература. С библейска енергия той сътворява стотици малки светове, които, подобно на ... |
|
|
В четвъртия брой за 2022 г. ще прочетете произведение от: Рамон Сайсарбитория; Микола Мартинюк; Алис Мънро; Джулия Барнс; Бен Маркъс; Доналд Антръмразбираше; Рада Александрова; Луиджи Пирандело; Клаус Ман; и други. ... |
|
|
"Татяна Попова е роден разказвач - тя не търси думите, те я намират. С привидна лекота изгражда образи и събития, чиито цветове си говорят като в огромен стенопис. В романа си тя ни води в свят, където реалното и магичното се сливат, а отношенията между учениците - които като учителка тя отлично познава - прерастват в битка между доброто и злото, омразата и любовта." Красимир Димовски "Алея на тебеширите ни връща в началото на века - времето на ледените сокчета и чатовете в mIRC, време, към което едно поколение вече изпитва носталгия, понякога твърде болезнена. А носталгията често ражда чудовища. Имаме ... |
|
|
"Боговете не пишат" е книга, изградена от божествено слово, където думите са забравили да умрат. Това е стилът на Величка Настрадинова. С трагична изящност тя поднася една симфония от девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа. За залеза на боговете и слънцестоенето на простосмъртните. Това са тъжни, весели, жестоки разкази за географията и историята на човешките страсти. Истории, споени от една наша съвременна реалност, поднесена като своеобразен антракт между действията на голямата пиеса. Като ... |
|
|
"Не всичко, което чух, записах, не всичко което написах, чух. Така схващам разликата между рупора и ехото. Наивно е да се усилват изкуствено гласовете на хората, които на следващите страници разказват за себе си, те са пределно мощни. Откъде извира тази мощ обаче, ако си решил да не тълкуваш вещо, а да се довериш, очакваш да разбереш, когато гласовете се залутат търсещо между баирите от бръчки и пристрастия, снишени до приятелски шепот. Силно ме блазни желанието да се нарека техен приятел, но било злоупотреба с дълбокия смисъл на древната мъдрост - "Кажи ми кои са приятелите ти..." - би било провинциално ... |
