Жизнерадостни събирания със звън на китара, гласовити певци, ситни танцови стъпки и задължителна доза кичозност - това е перуанският валс, който Марио Варгас Льоса възпоменава с поклон в този роман. Той възкресява все още малката, етнически разнородна, но мирна Лима, различна от разрасналия се и разединен от терористични акции град през 90-те години на XX век, превърнал се във фон за перипетиите на главния герой Тоньо Аспилкуета, неоценен от интелектуалния елит експерт по креолска музика. Вдъхновен от концерт на мистериозен китарист, чийто талант събужда чувство за единение и братска обич, Тоньо решава да му посвети ... |
|
|
Тя е лошото момиче - бунтарка, авантюристка, прагматична. Той е доброто момче - в плен на наивната си, саможертвена, обречена любов към нея. Съдбите им се срещат и разминават във вихъра на странна, луда любовна история, която продължава повече от четири десетилетия и отвежда читателя в Париж, Лондон, Токио, Мадрид. А неин ярък фон са емблематични събития и процеси от втората половина на XX в. - революционните движения в Латинска Америка и младежките бунтове в Европа, бохемският живот на Лондон от 60 -те години и икономическото чудо на Япония, рокендролът и СПИН-ът, френският постструктурализъм и руското дисидентство. ... |
|
|
"Корабът ни можеше да се приближи до плажовете и тъй като никой не ни виждаше, можехме да застанем до други кораби, да виждаме какво става във вътрешността им. Можехме да се доближим много до пристанищата, за да наблюдаваме от борда хората, новите сгради, огромните промени, които претърпяваха градовете, полята, целият свят. Само че никога не слизахме от кораба. Никой не ни беше казал, че не биваше да го правим. Но предчувствахме, че не биваше, защото да напуснем кораба, макар и само за малко, щеше да означава да развалим магията." Из книгата Корабът на децата е от малкото произведения на Марио Варгас Льоса за ... |
|
|
В „Сляпата армия“ Давид Тоскана изоставя традиционния исторически роман, за да създаде нещо много по-радикално – литературна игра с въображението и паметта. Вдъхновена от реален епизод – ослепяването на Самуиловите войници след битката при Ключ, – книгата се разгръща като мозайка от гласове, съдби и вътрешни светове. Със своя „разюздан реализъм“, както Тоскана сам определя поетиката си, той размива границите между реалност и фикция, между трагедия и ирония. Резултатът е роман, който едновременно напомня хроника, притча и съновидение. Вместо линеен разказ „Сляпата армия“ предлага редуване на гледни точки, в които ... |
|
|
Тревожен, подобно на пророчески сън, този роман се носи като реката, която тече през него. Тя не е просто тъмна вода, където се ловят гигантски скатове и изчезват мъже. Лаконичният и експресивен стил съобщава голяма част от онова, което Селва Алмада многозначително премълчава. Историята е разказана с елиптични, кратки изречения и в откъси на различни времеви нива, в които вече случилото се и случващото се в момента се движат като в кръг. Пряката реч на героите и речта на разказвача се сливат, така че често не е ясно къде се намираме във времето, кой говори и кой заговаря след него. От една страна, този стилистичен похват ... |
|
|
Как да се изправи човек срещу хората, които упражняват властта зад кулисите? Как да си отмъсти на тези, които най-тежко са го наранили? Мелчор Марин се завръща. И се завръща в Барселона, където е извикан да разследва един много деликатен случай. Изнудват със сексуално видео кметицата на града. Изтерзан от мъката си, че не е открил убийците на майка си, но и с непоколебимото си чувство за справедливост и твърди морални устои, Мелчор трябва да разплете един случай на шантаж, за който не е известно дали се преследва само финансова изгода или политическа дестабилизация. За да успее, той прониква в кръговете на властта - място, ... |
|
|
Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
|
Обетованата земя! Този къс от източния бряг на Средиземно море е с хилядолетна история и е смятан за свещен от трите големи монотеистични религии - юдаизъм, християнство и ислям. В продължение на векове това парче земя е било арена не само на въоръжени стълкновения между различните населяващи я народи, но и на ожесточени битки на духа и на ума, върху чиито постижения се градят основите на днешната ни цивилизация. В търсене на истината и на решение за проблемите в този регион, белязан едновременно от жестокост и богочовешка милост, Айлет Уолдман и Майкъл Шейбон канят двайсет и шестима от най-добрите майстори на перото в ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
Книгата "Съвсем като в живота" комбинира елементите на психотрилъра, научната фантастика и любовно-еротичния роман."Съвсем като в живота" е история за липсата на нормални отношения и дори за невъзможността хората да общуват помежду си, история за самотата на човека в условията на вездесъщата и заплашително развиваща се висока технология. Оригинално поднесена история, наподобяваща киносценарий, с необичайна употреба на второ лице единствено число, с типичния за автора хумор, който блика от думите в началото на романа и с ужасяващо зловещ и объркващ финал. Пленителен и мрачен сценарий, в който ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
След петгодишно отсъствие Ларсен се връща ден в Санта Мария и решава да се качи нагоре по реката до кея Пуерто Астижеро. Така ненадейно той се сдобива с безсмисления пост на генерален директор на "Херемиас Петрус и Сие", запусната корабостроителница, управлявана от разстояние от собственика - Херемиас Петрус. С ентусиазма на осъден на смърт Ларсен поема новия си пост. Като всички останали работници, той изпълнява рутинно задълженията си отгоре-отгоре до момента, в който не е разтърсен от самозаблудата, че славата на "Херемиас Петрус и Сие" може да бъде съживена. Корабостроителницата е ироничен разказ ... |
