Веселин Стаменов представя най-обещаващия български разказвач на мистерии - нашият отговор на Дан Браун. Величествени Родопи. Тайни, дебнещи от сенките на древността. И една буря, която разкрива не само неподозирани истини, но и преобразява живота на хора, свързани от съдбата. Татул е роман, който провокира въображението и докосва най-дълбоките струни на човешката душа. Между мистични ритуали и архангелски гняв, хаос и светлина, историята ни напомня за крехкостта на живота и несравнимата му стойност. Следите от миналото и изборите на настоящето се преплитат в мистериозна приказка, в която героите намират отговори - ... |
|
|
В тази книга са включени пространни интервюта на изявени български творци от различни изкуства, правени за различни медии през последните 15 години. Всяко от интервютата само по себе си е интересно, но събрани в едно книжно тяло, те сякаш се зареждат допълнително с енергия и въздействието им многократно се увеличава. Теодора Станкова е родена на 6 май 1970 година. Завършва СУ Свети Климент Охридски, филолог и журналист по образование. Дълги години работи в различни печатни медии. Собственик и управител във фондация Софийските метафори. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Фотографът е обречен да улавя неповторимия миг - онзи най-кратьк импулс на времето, след който образите се превръщат в история. В този светкавичен акт няма нищо обективно и безпристрастно, защото погледът на фотографа е търсещ и преживяващ, а камерата е само техническото продължение на неговата индивидуалност. Много широк спектър от чувства и мотиви движат "вътрешния му обектив". От почти наивно детско любопитство до аналитично изследване, от тихо, радостно съзерцание до подтиснат ужас - скалата на емоциите е необозрима. Едно обаче остава неизменно: погледът на фотографа е насочен винаги към другите и ... |
|
|
Опит за логико-исторически анализ на българския национален проект. Философия на новата българска история предлага критичен и концептуален прочит на българския исторически разказ, който се отдалечава от утвърдените национални митологии и от традиционните форми на историографско писане. Книгата не реконструира събития, а изследва логиката, която ги свързва, повтаря и трансформира във времето. Нейният фокус е не върху това „какво се е случило“, а върху начина, по който историята е мислена, организирана и използвана като инструмент за легитимация и идентичност. В центъра на анализа стои националният проект като специфична ... |
|
|
Енчо Енев е добре познат на широката българска публика публицист с остро, често пъти и жлъчно перо. Той е автор на стотици публикации, които отразяват актуални обществени проблеми и винаги държи будно перото си, когато става дума за подмолните опити на соросоидите да атакуват българската национална идентичност, да правят подли опити за подмяна на естетическите критерии и най-вече да манипулират съзнанието на наивното българско общество. Книгата прилича на словесна бомба. Четейки отделните статии, есета, филипики, антрефилета, наситени с благороден патос и с тънък усет за социално политическите трансформации в обществото ... |
|
|
"Шейсет разказа - точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев, безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър - молитвата за ненужните. Димът им - удрящ право в сърцето." Александър Шпатов ... |
|
|
Когато Тео пристига в Голдън, никой не знае кой е и защо е дошъл. Възрастен португалец с мелодичен акцент и с очи, които сякаш светят, той мълчи за своето минало и мъката, която носи в себе си. Но след като влиза в местното кафене, Тео остава запленен: по стените са наредени деветдесет и два портрета, нарисувани с молив върху бяла хартия. Вдъхновен от майсторството на художника, той решава да ги купи един по един и дари на хората, изобразени на тях. На старите и младите, бедните и богатите, самотните и обичаните – на целия този тих и довчера съвсем обикновен град. В замяна Тео иска само едно – да чуе техните истории. С ... |
|
|
"Когато чета Деян Енев, винаги се питам: как е възможно с толкова малко думи да се разкаже толкова много - за хора, съдби, истории, животи и смърти. Тъгувам за Киото е книга, застанала на границата между реалността и притчата, между документалното усещане за делника и вечните символи на войната, болката и надеждата. Написана на език, в който всяка дума тежи." Емил Тонев "Деян Енев може да побере в къс разказ дългия живот на човечеството. От Сътворението до днес. Малко са такива писатели и в българската, и в световната литература. С библейска енергия той сътворява стотици малки светове, които, подобно на ... |
|
|
Книгата съдържа 55 разказа и 2 новели. ... Още в първите си книги от края на 80 -те и началото на 90 -те години Деян Енев успя да създаде впечатляващи творби и всяка нова книга го утвърждаваше като майстор на късия разказ. Забележително е единодушието, с което го приеха и читатели, и критика, колеги от всички поколения и критици от различни направления, у нас и в чужбина. Подчертавам това забележително единодушие, защото то бе изявено в десетилетията на т.нар. преход, когато и българското общество, и писателската гилдия бяха - и продължават да са - зловещо разединени и раздирани от партийни страсти и политическо ... |
|
|
Писателят Деян Енев е познат на читателите най-вече със своите сборници с разкази, както и със статиите си във вестник "Монитор", където беше съставител и редактор на ежеседмична страница, посветена на Православието. Съдържанието на томчето включва следните седем есета: Твоят Великден Имало ли е завет между Борис-Михаил и светите Седмочисленици? Народ от исихасти За институцията на таксидиотството Избитите преди 90 г. тракийски деца – между святостта и забравата Да се модернизира ли езикът на богослужението? Като олио и вода. Всекидневното християнство ... |
|
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев. Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
