Още ли се задоволявате с историята, писана под диктата на победителите и техните слуги? Поне от два милиона години нашите предци са изсичали знаци, сътворявали са азбуки, редили са всевъзможни тайни и явни писмени системи върху кости, камъни, кожи, метал и хартия... Целта им е била да ни завещаят мъдростта, събрана през стотиците векове, които те са съумели да одухотворят. В тях ще откриете шифрите за разчитането на изконния опит, премълчавани събития и загробени тайнства, в които е скрита силата на народа ни, надживял древни цивилизации и въздигнал се върху земята с най-старите светилища и градове в Европа! Време е да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
|
Божествените импулси в царските тайнства за безсмъртни. Авторът на Опасният архив на богомилите и на Чудото на българската писменост Христо Буковски в тази книга се спира на хиерогамията - митичния брак между човек и божество, залегнал в основата на тракийската, а и на други митологии. Той черпи от различни области - история, митология, религия и езотерика и рисува една задълбочена картина на вярванията на древни и съвременни хора, като търси източниците на множество истории за посещения и контакти с божествени и богоподобни същества. Христо Буковски търси отговорите на много въпроси, сред които: Какви исторически ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
Авторът на "Опасният архив на богомилите" и "Воинската харизма на българите" продължава своите изследвания за вярванията на древните по нашите земи, за тайните пътеки на познанието, за скритите послания. В настоящата книга той поема по следите на митовете за змейовете и търси онова, което нашите предци са закодирали в тях. Какво е останало след героите от Първото пришествие? Къде са техните пристани и кои са ги наследили? Как са развили оцелялото от тях и какво са укрили от него? Щом разпознаеш онова, което търсиш из времевата всеизмерност, и имаш волята да устоиш на дълбоко, мощно и целенасочено ... |
|
|
Архивираното житие на Св. Йоан. Какво би наложило изконно животоописание на Св. Йоан от неговите последователи в Рилския манастир сетне да бъде укрито и пренебрегвано? Защото първото пространно житие на Чудотвореца като селянин не е творба на богоосенен житиеписец! Негов съчинител е Георги Скилица - секретарят на император Мануил I Комнин и пръв началник на дворцовата му охрана. Когато изпаднал в немилост като болнав интригант, бил изпратен за областен управител в Средец. А там били светите Йоанови мощи и до тях чудодейно е бил изцелен. Сетне миро от тях излекувало и василевса, та за отплата решили да прославят сред ... |
|
|
"От много отдавна следя творчеството на писателя Христо Буковски, който според мен е едно от най-значимите имена в съвременната ни белетристика, макар около произведенията му да не се вдига много шум. Той винаги успява да навлезе по уникален начин в тайните на българската история. При това стилът му е неповторим: никога няма да го сбъркам с негов събрат. За всяко произведение прави основни проучвания; навлиза в дебри, където не се осмеляват да проникнат и значимите ни историци. Резултатът е впечатляващ: като се започне с великолепните му романи Буенец за братовчеди, Да пукне вещерът, горкият, Обсебени и се стигне до ... |
|
|
Записки от границата между световете. ... "Имам един амулет с разпятие, но с Орфей на кръста. Реплика е на пръстен печат от около III век, намерен в нашите земи. Обичах го, а жена ми се боеше от него. Когато страшното я сполетя, май реши, че ми бе даден за оброк. Струваше ми се смешно - подари ми го издател. Бяха жестоките години на прехода към кошмара на разсипията, политическата наглост, бедността, а той единствен тогава ми плати добре за книга, която сам издаде. Но тя се поболя. "Носи го, носи. - започна да ми натяква за амулета, - че току-виж се наложи и ти да слизаш в ада за мен!" Писал съм за ... |
|
|
С романа си "Тракийският код" Владимир Сълов намира убедителна и увлекателна връзка между Древна Тракия, реални артефакти, намерени по нашите земи, различни светилища в България и символи по тях, с Древен Египет и времената, когато боговете, може би дошли от митичната Атлантида, са били все още сред нас. Героите на книгата са обикновени хора, въвлечени по волята на случайността в намирането на един артефакт и разкриването на загадките, които крие той. По пътя си те изследват светилища и находки, сблъскват се с коварни противници, участват в много приключения, за да открият неочаквани връзки във времето и ... |
|
|
Стефан Симеонов е млад автор на историческа литература. При все това той е познат на аудиторията с голям брой статии в печата и в интернет издания. Магистър - икономист по образование, той от детска възраст чете исторически книги, като интересът му подчертано клони към антична история. Както се вижда от книгата му той предлага нов поглед и свежи идеи, но стъпващи на здрав научен фундамент и стабилна библоиграфия. При това лично е посетил много от музеите и забележителностите, упоменати в книгата, и е дискутирал с учени от кариерата, което е създало както личната ангажираност, така и специфичната изследователска стойност ... |
|
|
Беше 1942 година. Авторът на тази легенда се роди две години по-късно. Ако някъде не е бил прецизен в историческите си констатации, той моли за снизхождение. Двама възрастни мъже седяха на пейка под кестените край Цюрихзее. Това не бяха случайни хора, а най-издирваните мъже в комунистическа България. Единият беше великият полицай Никола Гешев издирван с десетилетия ту от държавна сигурност, ту от КГБ, другият, на чиято дясна китка имаше татуировка АМП беше големият авантюрист Антон макарович Прудкин. Дълги години полицията в царска България живееше с мисълта, че тази абревиатура означава Антон Макаров Прудкин но всъщност ... |
|
|
Христо Сантулов ни кани на приказно пътешествие из величествената Родопа планина. Страница след страница Легенда за белите орли, книга 6 от поредицата Белобрадият разказвач, ни разказва красивата история на Славин и Анифе. История, изпълнена с чиста любов, страх и болка."И днес местните хора понякога виждат двойка огромни скални орли, които плавно и грациозно кръжат над планинските езера и върхове, между които витаят древни митове и днешни легенди. После кацат на Орфеевата скала и дълго се любуват на омайната красота на дивната Родопа планина." Из книгата Белобрадият разказвач е авторът на приказките, ... |
