"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Никое човешко същество не е лишено от вътрешното чувство за това, че човекът не е създаден за мъка, а за блаженство. И колкото това чувство е по-развито, толкова по-дълбоко е страданието от сблъсъка със скърбите, които постоянно съпътстват човешкия живот. Защо страдаме? Какъв е смисълът от скърбите? Можем ли да ги избегнем? Нашата надежда, втората книга от трилогията на архимандрит Серафим, е прекрасен опит да бъдат показани истинските причини за неизбежните житейски скърби. В нея намираме и задълбочено разбиране къде трябва да бъде търсено действителното блаженство на създадения по Божий образ човек. Авторът използва ... |
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
"Не съм съгласен с казаното от вас, но ще се боря до смърт, за да имате правото да го казвате." Волтер "Умът на Волтер е същинска бойна машина. А Кандид представлява обобщение на всички негови романи." Гюстав Флобер "Кандид е книга, която е възхитително смешна, приключенска, иронична, изобретателна и трезва - вечна противоотрова на всички минали, настоящи и бъдещи фанатизми." Жан-Марк Рошет "Кандид е диамантът на нашия национален ум. Оноре дьо Балзак "Волтер е принцът на философската новела." Джон Ъпдайк ... |
|
Наръчник на белия магьосник. Докато тази книга се Пишеше на невидимата Ръка през Перото, всички тези неща започнаха да се материализират... в света... в Битието на Хората! И тогава Надеждата разбра, че е настъпило времето на новата Земя и Новите Хора! И тя се отпусна най-сетне и засия! И се срещна щастлива с хората в градовете... И те отново усетиха що е Надежда... И с нейната помощ всеки спаси Любовта! ... |
|
Изкуството да живееш в новото време. ... “Чисто блаженство” е книга, която определя и формулира духа на нашия XXI век. Написана от известната авторка на духовна литература, Джил Едуардс, книгата ни помага да се избавим от стреса, заетостта и ограниченията на забързаното ежедневие и да открием безгрижието, радостта и творчеството в нашия живот. От нея ще научите как: да се потапяте в своята вътрешна мъдрост да бъдете по-съзидателни и продуктивни да осъществите своята висша цел да достигнете върховия си потенциал да се наслаждавате на простите радости на живота да откриете вътрешен покой “Чисто блаженство” ... |
|
Самочувствието е основно качество - движеща сила в дейността и живота на човека. То е взаимно свързано и върви ръка за ръка с увереността и оптимизма. Милиони хора страдат от ниско самочувствие поради авторитарното възпитание. Много са и самонадеяните хора със свръх високо самочувствие, считащи се по-способни, по-специални, с по-големи права от другите, често готови да ги смачкат и да нарушат закона. Тази книга е за всички хора с нормално високо самочувствие и с отклонения от него. ... |
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
Има една поговорка на санскрит: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота - все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Можем да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността. Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда. Битие, ... |
|
"Да си живял един едничък ден с Франц означава повече от цялото му творчество." Дора Диамант след смъртта на Кафка Кой всъщност е Франц Кафка? В най-новия си роман "Блаженството на живота" Михаел Кумпфмюлер разказва за последната година от живота на известния писател. Той описва с проникновеност и много симпатия вече тежко болния Франц, който среща голямата си любов и се опитва да започне нов живот. Дора Диамант (1898-1952) среща Франц Кафка през юли 1923 г. в Мюриц на Балтийско море, където работи като готвачка в Еврейския почивен дом за деца. Двамата живеят заедно от края на септември до март 1924 ... |
|
Книгата обединява непубликувани досега текстове на големия познавач на световните митологии, в които се развива идеята за мита като инструмент за подпомагане и разбиране на психическото израстване на индивида - това, което той нарича четвъртата или психологическата функция на мита. Има една поговорка на санскрит: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота - все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Можем да говорим само за онова, което се намира от отсамната ... |