Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край бреговете на Северна Каролина. Тя дълго отлага завръщането си там, защото все още скърби за загубата на най-близкия си човек, но накрая решава да се изправи срещу сенките от миналото. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, за да повярва в себе си и да се осмели да превърне страстта си към кулинарията в професия. Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се запознава с бизнесмена Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и решава, че Меган ... |
|
За Сидни Флин имението "Звездна светлина" е не само дом, но и убежище. Очарователното градче "Бряг на светулките" с тюркоазените води на океана и белите пясъци е идеалното място да започне нов живот. Поне така си мисли, докато не среща Нейт Хендерсън. Като тийнейджъри Сидни и Нейт са имали връзка. Но тя никога не си е представяла, че първата ѝ любов ще приключи с репликата "Съжалявам. Махам се оттук". А сега мъжът, разбил сърцето ѝ, се е завърнал. От обикновеното момче в неизменните тениска и джапанки няма и следа. На негово място пред Сидни застава успешен автор на песни в ... |
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
"В тази своя поетична книга Румен Шомов предлага широка тематична панорама, осветена всестранно. В нея читателят става естествен съучастник в преживяваното, случващото се, осмисленото и разгадаваното, което битието и духът превръщат в съдба. Пропускам представянето на автора - популярен и обичан поет, белетрист, драматург, преводач, кинематографист - съдържа го всяка литературна справка у нас и в чужбина - оценен е престижно и на европейските сцени. Заглавието на книгата е от едноименното стихотворение, чрез което надникваме в двойнствеността, извираща отвсякъде - смехът е подплатен тъй често от тъга, оптимизмът - ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Душата е като луната. Колко много отхапани луни има на тази земя. Светят, ама наполовина. Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между два свята."Всяко дете на този свят идва с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно? Защото нямат. После като тръгнат на градина и на училище им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът те прегази и ти бутнат една алгебра и геометрия и ... |
|
Продължението на Алеята на светулките. Тъли, уверена и блестяща телевизионна водеща, се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота си - да изпълни обещанието си към Кейт и да се грижи за нейните деца. Но Тъли не знае нищо за майчинството, семейството или истинската близост. Шестнайсетгодишната Мара, дъщерята на Кейт, е потънала в мъка и се отдалечава от всички, включително от Тъли и баща си Джони. В опит да избяга от болката тя попада в опасен свят, който заплашва да я погълне. На фона на тази криза се появява Дороти Харт - майката на Тъли, която някога я е изоставила. Сега, когато дъщеря ѝ е съвсем ... |
|
Още от малка Кейт Малърки е приела, че мястото ѝ е в дъното на обществената стълбица. Ала най-неочаквано едно страхотно момиче се премества да живее на тяхната улица и пожелава да бъдат приятелки! Момичето се казва Тъли Харт и притежава всичко - красота, ум и амбиция. Двете са съвършено различни - орисаната вечно да търпи несгоди и огорчения Кейт и обгърнатата от блясък и загадъчност Тъли. Но дали обет за приятелство, до края на лятото те стават неразделни. В продължение на трийсет години Тъли и Кейт се подкрепят една друга в живота, преодолявайки бурите на приятелството - ревност и завист, гняв и обида. И когато ... |
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
"Той каза, че се е отказал от онова, което не може да задържи, за да получи онова, което не би могъл да изгуби." Из книгата През един горещ летен ден стар шевролет импала е пометен от идващия влак. Едва след няколко дни властите откриват, че миг преди да застане на пътя на влака, жената зад волана е изритала малко момче от колата си. Момченце със счупени очила, което стиска с всички сили скицника си... но не говори. Чейс Уокър като дете е обикалял домовете за изоставени деца, но е имал късмета да го изпратят при семейство, което го приема с разтворени обятия. Сега, като журналист в местния вестник, той е ... |
|
Откакто се помни, Раяна Стюърт прекарва летата с баща си и новата му съпруга. Всичко е подредено, планирано и тихо. Но това лято е различно - получила е писмо от баба и дядо, с които нито тя, нито баща ѝ са говорили след смъртта на майка ѝ. Те я канят да прекара лятото с тях в стар летен лагер в Поконо. Раяна приема, тъй като иска да научи повече за майка си, а и се надява на тихо лято край езерото. Но това, което намира, са роднини... толкова много роднини! Лели и вуйчовци и един куп братовчеди - шарена, шумна група деца и ексцентрични, необикновени възрастни. Хора, които имат спомени за майка ѝ, ... |
|
Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето. В (С)цената на светулките читателят ще види героите през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Поставени в една съвсем различна светлина, те или търсят, или вече имат отговор на дребничкия въпрос: Подменя ли се любовта? Пък било то и любовта към шоколада."Ана заподскача и запляска с ръце. - Ми така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на пръстчето ... |
|
Лиза е изправена пред избор: да продаде красивата си просторна къща на брега на океана или благодарение на кулинарните си умения и гостоприемството си да я превърне в къща за гости. Заради хазартната зависимост на починалия ѝ съпруг спестяванията на семейството са на привършване. Лиза е над петдесет, не е работила повече от три десетилетия, докато е отглеждала децата и се е грижила за дома, и на практика е невъзможно да си намери работа. А имотът има нужда от поддръжка... Тя взема трудното решение да направи семеен хотел и е подкрепена от четирите си пораснали деца. Синът ѝ Чейз, който има собствена ... |