"Спомен за тромпетиста" представлява силна поетична книга, която откроява оригинален и неповторим лиричен пласт в многогласния хор на съвременната българска поезия. Сбирката обхваща творби от различни периоди, но е удивително хомогенна и цялостна като внушение. ... |
|
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
|
"Целувка... Като стон Като ридание Като вопъл Като мълчание Като болка Като издихание... Като полъх Като мечтание Като тръпка Като съзерцание Като сливане Като стенание Като зов Просто с...любов." Из стихосбирката "Четейки и препрочитайки изповедите на Цанко Цанев откривам отново фините и нежни послания на неговото чувствително сърце. Тези поетични споделяния са заредени с непосредственост, неподправеност, искреност ти привлекателен наивизъм." Любомир Левчев ... |
|
|
"Талантът (ако е такъв) не може да умре - той е сила, той е всичко. Според мен талант и характер са едно цяло. Не мога да приема, че съществуват талантливи безхарактерни хора." Кирил Варийски Това е книга за яркия български актьор Кирил Варийски. Тя осветява, подобно проявяването на негатив, познати и неочаквани контури на неговата сложна личност. Светлините и сенките, идващи от неговите стихове, интервюта, а и от спомените на колеги и приятели, очертават образа на "метеорния" му талант. Талант, проблеснал и оставил следа във време, което сякаш отрича изкуството и хората, които го носят в себе си. ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
|
Нихат Йоздал е роден през 1984 г. в гр. Халфети /област Шанлъурфа, Турция/. Завършва Педагогика в Университета "Мустафа Кемал Ататюрк" - Шанлъурфа. Няколко години работи като учител, след което заема ръководни длъжности в областната Дирекция на образованието. Понастоящем е в ръководството за проектна работа към същото учреждение. Творческите му изяви /в Турция и в чужбина/ са главно в областта на художествените инсталации, съчетани с поезия и класическо изобразително изкуство. Публикува поезия от 2002 година. Още първите му стихове в периодичния печат се посрещат с възторг от читателя и одобрение от критиката. ... |
|
|
Превод и коментар: Крум Ацев. От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку. ... Песен за белите облаци Бели облаци в небето – от хълмове, от върхове сами извират. Истината – вечна и далечна – е сред планините и реките. Безсмъртието в себе си открий – един ден пак тук ще се видим. Шестстишието се среща в един текст, чийто запис с дребни знаци върху бамбукови дъсчици бил открит през 281 г. при отваряне на гробница от началото на III в. пр. н. е. Запазеният днес препис под заглавие "Животопис на Сина на небето Ми" (Му тиен-дзъ дкуан) проследява странстванията на един от древнокитайските владетели - ... |
|
|
Не е четвъртата поетическа книга на Александър Христов, автор на Крайпътна обител (2017), До първата сянка (2021), Ако мястото е време (2022). Александър Христов е доктор по българска литература и асистент в Катедра Българска литература, ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Носител е на награди за поезия, белетристика, критика. Стихотворенията му са превеждани на английски, испански и немски език."Вниманието е оръжие, когато сирени като великани стъпкват работливите мравки на мислите и мъртвите потъват като вино в големите гърла на малки екранни говорители. Приласкават пияни призраци на измислени голиати и давидовци. Няма ... |
|
|
Късият разказ е по-труден от новелата, дори от самия роман. И малцина са онези, които го владеят като литературен изказ. Николай Павлов е един от тях. В сборника „Синеокото куче“ той разказва човешки истории, които се запечатват в паметта. Прави го естествено, директно, напипвайки чувствителността на съвременния читател. Образци на жанра са „Млякото и сълзите“, „Помен“, „Вампир“. В „Погребението на Брежнев“ авторът достига саркастични внушения, типични за големите майстори на българския разказ Елин Пелин и Йордан Йовков. В новелата „Паяжината“, включена в сборника, пък проявява удивително усещане за детайла, който ... |
|
|
Роман от спомени. ... Със своеобразно заклинание Левчев завършва автобиографичната си книга "Ти си следващият": "Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман". Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга, на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на "срутването на системата"."Панихида за мъртвото време" не е просто мемоарна книга на една голяма личност - тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев. Авторът ни връща ... |
|
|
Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите ѝ. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания. Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал ѝ е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията ѝ е свързана с такива домове. И това променя живота ѝ. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете ... |
