Това издание, обединяващо в един том Петокнижие Исааково и Сбогом, Шанхай, се посвещава на стогодишния юбилей на големия хуманист и творец Анжел Вагенщайн. Но какво е един век на фона на вековечните ценности и идеи, оплодили неговото литературно и кинематографично творчество... Заедно с романа Далеч от Толедо посочените заглавия оформят своеобразен триптих, посветен на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Редейки думите като перли в огърлица, писателят създава разтърсващ и пленителен разказ за мътния въртоп на една преломна епоха, за пъстротата на човешките характери и краха на илюзиите, за ... |
|
|
Есета и други драскулки. От Сътворението - година 5776, 2015 - от Христа. ... "Лилов беше много притеснен. Почти разплакан той ме вика в коридорите - "Джеки, трябва да махнем сърпа и чука. А конгресът няма да приеме това. Само ако ти измислиш как да го предложим, ако го чуят от теб, може да има шанс това да стане." Тревогата на Лилов идваше от това, че конгресът беше много нахъсан, че хората в него, обкръжени от омраза и от демонтиране на цялото ни социалистическо минало, бяха в кръгова отбрана срещу всичко, което идеше отдясно. Разказах им нещо, което хвана хората за гърлото. Ето я историята. Ваня, ... |
|
|
"Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна "тежка артилерия". Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига." Димитър Танев, сп. "Пламък" "Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания - до Матусаилова) възраст, Анжел ... |
|
|
Една малка музикална приказка за възрастни деца, в която важна роля играе някакво виолетово сако на жълти точки. Като повечето приказки, и това е една любовна история, която обаче не се разиграва в далечно царство-господарство, а върху клавишите на едно пиано. То е обитавано, както може да се очаква, от ноти, гами и други добри, макар и малко странни същества: един влюбен чудак, объркал математиката с музиката, един бивш диригент на Филаделфийската филхармония и понастоящем домоуправител, великолепната млада гама Ла Минор, както и италианския благородник в изгнание Анданте Маестозо. Нека не говорим за другите действащи ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Мила моя! Заспаха ли децата с твоите приказки за принцеси и принцове, за зли магьосници и добри джуджета? Заспаха ли? Защото приказките са като свеж планински ветрец, който отвява от детските души умората от дневните игри, и ги учат, докато спят, на сложните истини за живота, който ги чака. Заспаха ли децата? Тогава, мое възрастно момиче, нека погаля посивелите ти коси, сложи ръка в моята и аз ще ти разкажа приказка за пораснали деца, с нея да заспиш и ти. Тя няма да е за замъци през девет земи в десета, нито за принцове или джуджета. Чуй я и лесно ще я разгадаеш, защото се е случила ... |
|
|
В една от своите книги, вече станали част от българската класика, Съновидение за св. Борис I, Анжел Вагенщайн ни представя може би най-драматичната фигура от българското Средновековие. Борис I е владетелят, наложил и с неописуемо насилие, но и със святост и благост, православието и славянската писменост - два държавнически акта, превърнали България в една от най-великите и могъщите държави на своето време. Написан на едновременно старинен и съвременен български език, което му придава особен привкус на старинна хроника, романът Съновидение за св. Борис I остава една от най-емблематичните книги на големия български писател ... |
|
|
Добрите храна и питиета могат да носят удоволствие и без да вредят на здравето ни, без да натоварват тялото с излишни килограми, ума ни - с депресии и комплекси, а отношенията ни с близките и света - с драми и вечни конфликти. Всичко се получава чрез хармония и баланс. Те са правилният път във всеки един момент да обичаме себе си, да се наслаждаваме на мига и да бъдем щастливи, защото само така можем да обичаме другите и да им даваме всички прекрасни емоции и чувства, които обичните ни хора заслужават. Не го забравяйте. Само ако ние се чувстваме добре, можем да бъдем добре и със света и околните. Тази книга не е ... |
|
|
Съставител: Дария Карапеткова. ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото между ... |
|
|
Записки на един българин в Амазония. ... "И сред оглушителния сутрешен крясък на маймуни и пъстроперести папагали, които изпълват джунглата - изумлението, което предизвиква внезапно произнесената команда "Шаро, тук!", с която викат някакво куче. И последвалата прегръдка с възторженото "И ти ли си българин бе, пич?" За да се разбере за колко много нашенци, опънали платна по тези отвъдокеански азимути в гонене Синята птица на успеха, как цялата ни необозрима планета, с всичките й паралели и меридиани, континенти, острови и рифове, в миг иде се свие колкото една шепа, и тя се нарича „сърце". И в ... |
|
|
Книгата е продължение на "Животописи" от Тодор Коруев на издателство "Захарий Стоянов". Книгата съдържа публицистични статии, есета, памфлети, полемични бележки, отзиви, житейски истории, писани от 2012 г. насам. От една страна книгата е своеобразна кардиограма на времето, в което живеем, от друга тя ни напомня за събития и личности от нашата история и култура - някои от които малко известни или позабравени. Много от публикациите са придружени от приписки, които допълват или продължават темите, най-често тия, които са свързани с упражняването на властта и злоупотребата с нея, както и с действията и ... |
|
|
Сборникът с разкази Сънища без сън, който излиза на немски през 2016 година, съчетава в себе си две оригинални гледни точки. Първата - на автора, приемащ предизвикателството да проникне в света на жената и да го разбере. От тази позиция той представя герои мъже - несигурни, объркани, неразбиращи, и жени, които свободно разказват личните си истории, докато авторът само кинематографира случващото се. Втората - на автора чужденец, който смело подлага на литературна дисекция съвременния български свят, прониква в най-интимните му тайни, разбира го и правдиво и живописно го рисува. И още нещо - писането за декласираните в ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
