Антонина Дуриданова е родена в България по време на комунистическия режим. Израснала е в семейство на интелектуалци - баща ѝ професор, и майка ѝ, гимназиална учителка - развиват у нея любов към книгите от ранна възраст. Видяла и преживяла несправедливостите на комунистическата система, тя избягва на двайсетгодишна възраст в свободния свят и се установява в Америка, нейният нов дом. Години по-късно, след падането на Берлинската стена, тя се завръща в България като данъчен консултант на Министерството на финансите на САЩ с мисия да поправи повредената система и да прокара пътя за присъединяването на страната ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В тази книга авторът събира своите най-ярки спомени от детството и юношеството си по време на социализма в България. През погледа на едно дете оживяват улиците на стария квартал, игрите в двора на училището, гласовете на близките и малките съкровища - от изписаните тетрадки до спуканата топка с прякор. Това е лично пътешествие назад във времето, към един свят, който вече не съществува, но живее в паметта. С искреност и носталгия авторът напомня, че домът не е само мястото, където живеем, а онова, което остава в нас - със спомените, приятелствата и детските мечти."Тази книга с епизоди от моето детство, прекарано на ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
|
Годината е 1866. Ирландска монахиня, прелъстена и изоставена от чилийски аристократ, ражда момиче, Емилия дел Валие. Отгледана от любящ втори баща, тя израства като независима личност, противопоставя се на обществените норми и се отдава на призванието си да пише. Изпратена като репортер в Чили по време на гражданска война, Емилия е изправена пред изпитания. Там среща баща си и разцъфва голямата ѝ любов. Емилия дел Валие е поредният пълнокръвен женски образ, изваян умело от Исабел Алиенде, в този завладяващ роман за любов и война, за преоткриване на себе си и за себеутвърждаване. ... |
|
|
В дългоочакваното продължение на "Лагерите на смъртта Гулаг", уважаваната журналистка Ан Апълбаум прави нов проникновен прочит и дава убедително обяснение на събитията, довели до завладяването на Източна Европа от комунизма след Втората световна война и до чудовищното преобразяване на хората, попаднали в неговия плен. Създадени под натиска на Сталин и тайната му полиция, комунистическите режими в Източна Европа променят коренно всекидневието на хората. Като проучва задълбочено нови данни от източноевропейските архиви, интервюта и лични изповеди, публикувани за първи път, Ан Апълбаум пресъздава със смразяващи ... |
|
|
Последната творба на Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), Един самотен човек, спокойно би могла да носи заглавие Разказ за моя баща. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг? Докато с присъщата си хаплива ... |
|
|
В книгата са включени нови 51 драматични реални житейски истории, илюстрирани с 290 редки фотографии. За първи път се публикува скандалната брошура "Из московския живот на Петко Каравелов". ... Книгата предлага любопитен и занимателен прочит на автентични факти, случки, събития и човешки съдби от далечното и по-близкото минало, написани без самоцелна "гонитба" на пикантерии, с уважение към достойнството на героите в тях, интригуващи, но балансирани като документалистика и художествено повествование. ... |
|
|
Погледът към Франция. Монографията изследва погледа към френската арт сцена от България през 1960-те години. Посредством конкретни случаи е изявена културната динамика на десетилетието. Обсъждат се участия в международни арт форуми, размяна на изложби, примери от визуалната култура на всекидневието. Изследването се развива към множественост: към разгледаните казуси може да добавяме още. Невъзможно е погледът към Франция да бъде разграничен строго от погледа към Запада, както и от контактите с други страни на изток от Желязната завеса. Тази множественост е затруднение, но и шанс за по-широк хоризонт на днешното разбиране. ... |
|
|
Le livre explore le regard depuis la Bulgarie envers la scène artistique française pendant les années 1960. À travers des cas concrets la dynamique de la décennie est mise en relief. L'auteure discute des participations aux forums internationaux, les échanges d'expositions, des exemples de la culture visuelle du quotidien. La recherche tend vers la pluralité: il est toujours possible aux cas analysés d'ajouter d'autres. Il est inapproprié de distinguer rigoureusement le regard envers la France du regard envers l'Occident, comme aussi des contacts avec les ... |
