Месецът е август, а мястото - откъснатият от света руски полуостров Камчатка. Две сестри са отвлечени и това завихря мащабно издирване, каквото околността не е виждала. Но седмиците се превръщат в месеци, а усилията на полицията и доброволците не дават резултат. Ехото от мистериозното изчезване на София и Альона вибрира все по-силно в обществото, а страхът и загубата се загнездват дълбоко в сърцата на местните жители и променят ежедневието им из основи. Сред описанията на девствени природни красоти плавно се разстила атмосферата на регион, който е колкото сложен, толкова и магнетичен. В него социалните и етнически ... |
|
От автора на бестселъра "Момичето от влака". ... Млад мъж е намерен брутално убит в лодката си в лондонския Риджънтс Канал. Скоро се оказва, че три жени са свързани по различен начин с жертвата. Лаура е прекарала с убития последната му нощ. Тя е темпераментна, вечно забъркваща се в неприятности самотна млада жена, която не може да се справи с травма от миналото. Карла е потъналата в скръб леля на убития мъж, която оплаква скорошната смърт и на друг член на семейството, а животът ѝ е белязан от огромна трагедия. Мириам e любопитната съседка на убития, която очевидно пази тайни от полицията. Тя знае, че само ... |
|
"Можеш ли да съпреживееш болката на другите и да помогнеш, ако самият ти не си преминал през изпитанията на живота? Ако ти самият не си бил в дебрите на отчаянието и не си виждал изход. Да осъзнаеш травмата, да изплуваш, да си простиш, да намериш мотива за да продължиш, в името на Любовта и живота. Защото животът е чудо, най-големия дар от Бога и си заслужава да се живее. Всеки терапевт се е сблъсквал с трудностите в терапията, когато клиентът, потопен и объркан от мъката не открива пътя и мотива за да продължи. Как да се научи да живее с травмата, да открие мотивацията за себе си, но и да осъзнае, че отговорността ... |
|
Между кориците на тази книга ще намерите единадесет биографични портрета на софийски къщи,строени преди 1944 г. Събрани разкази на собственици и съседи, реконструирани истории, затворени в архивите,описания на собствения ни опит като изследователи на един особен обект,постепенно изчезващ или дори изчезнал вече от непосредственото преживяване на обитателите на град София – това са портрети на „рушащи“ се къщи през 2011 г. Така книгата се превръща в уникална разходка из улици,изпълнени с истории. Истории, които ние като жители правим, но които остават в периферията на официалните символни пространства. ... |
|
Изчезващата лъжица е посветена на едно от най-големите човешки постижения - периодичната таблица на химичните елементи. Книгата е колекция от увлекателни истории, понякога забавни, друг път малко плашещи, които ни показват как се ражда голямата наука - по време на войни, любов, в резултат от заблуди, дори понякога просто благодарение на мехурчетата в бирата. Страниците гъмжат от всевъзможни персонажи - отровители, Нобелови лауреати, алхимици, извънземни и безброй химици и физици, свързали завинаги живота си с някой елемент от таблицата. Книгата е прекрасно четиво за всеки, който би искал да погледне науката от нов ъгъл: ... |
|
Всеки ще се съгласи, че да си ученик в гимназията е гадно. Но в първия учебен ден на дванадесети клас Грег Гейнс си мисли, че е намерил решение на проблема, отговора на основния екзистенциален въпрос: как е възможно да издържиш на толкова гадно място? Неговата стратегия: стой в периферията във всеки един момент. Бъди ужасно незабележим. Прави посредствени филми с Ърл, единствения човек, който ти е нещо като приятел. Но планът му успява да изтрае точно осем часа. След като майка му го принуждава да се сприятели с едно момиче, болно от рак. А това съсипва напълно живота на Грег. Смешен, откровен, непочтителен, на места ... |
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
|
"Красиви образи на неудобството да живееш - това откривам в стихотворенията на моята някогашна студентка Илияна. Виждам как от близостта думите ѝ цъфтят и узряват. Виждам я как расте." Марин Бодаков "когато нощта завърти колелата си на пълни обороти и в безсънието си обърнем гръб един на друг зашивам устните си зад които напират обвинения завивам мълчанието на топло и галя косата ти наум." Илияна Генова ... |
|
Кои са най-застрашените храни по света и защо трябва да ги спасим? Струва ли ви се, че каквото и да ядете, то има еднакъв вкус, където и да сте по света? Знаете ли, че: основният източник на голяма част от храната ни - семената - е под контрола на едва четири корпорации; че половината от сирената в целия свят се правят с бактерии или ензими, произвеждани от една-единствена компания; че 99% от кравите в млеко-преработвателната промишленост са от една порода; а всяка четвърта бира на пазара е продукт на една компания, независимо от бранда? Как стигнахме дотук? През последните 150 години с галопиращи темпове губим ... |
|
Разгърнат в ранните следвоенни години, този мощен роман, обхващащ проблемите на една нация в социална и морална криза, изследва разрушителните последици от войната и прехода от феодална Япония към едно индустриално общество. Въпреки че Осаму Дазай се самоубива през 1948 година, влиянието на този роман, често считан за негов шедьовър, е толкова силно, че терминът хора на залязващото слънце (тоест отмиращата аристокрация) се превръща в неразделна част от японския език. Героите в Залязващото слънце са жертви на преходен за морала период. Героинята на Дазай, Казуко, младата аристократка със силна воля, която умишлено ... |
|
"Тази книга е за езика. "Лошото момче" на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов - смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница." Божидар ... |
|
Mi 4e kvo ot tv@?... Най-смешно-тъжните мемоари, които някога сте чели."Когато се влюбвах, по-лесно ми бе да го изразя с мелодия, отколкото с думи. Повярвайте, че е така, преди да сте прочели тази забавна книга. Всичко в нея е истина, но историите толкова ще ви разсмеят, че има опасност да не гледате сериозно на автора ѝ. Което според него е най-големият плюс в живота - никога да не се взимаш насериозно!""Ще хвърля всяка празна чаша и нека на парчета, на прах да стане в моите нозе. Не търся упреците ваши и мъдрите съвети, любов назаем никога не взех." Развигор Попов ... |