Илюстрирана ода на живителната природа и изкуството да бъдеш сам в епохата на екраните. Докато говорим за екраните като някакъв демон, дошъл да завладее децата ни, като че ли забравяме какво друго искахме да бъде на тяхно място. Какво е да си удивен от света. Да не правиш нищо значи да си отворен към всичко. Идеален ден за нищоправене на Беатриче Алеманя е възторжена книга за красотата на света, призив за радост. Едно дете и майка му пристигат в къща за гости насред дъждовната гора. Рецепта за скука! Докато майката работи, детето се опитва да прогони скуката по единствения познат му начин - с електронната игра. За ... |
|
|
Най-опасното време е да бъдеш сам. Добре дошли на Ерис - мрачен шотландски остров със само една къща на него. Само един жител и само един път за бягство. Бурното море залива този път за по дванайсет часа всеки ден. Някога това е бил домът на Ванеса Чапман - световноизвестна художничка, прочута с произведенията си, с аферите си, с особения си характер, но най-вече с изчезването на нейния неверен съпруг. Сега това е дом на Грейс - самотна жена, която предпочита да живее в изолация. Компания ѝ правят само чайките, тюлените и писмата, останали от Ванеса. Това е жената, която години наред е била пренебрегвана във ... |
|
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
|
Да поведеш читателя в света на изкуството, да му помогнеш да вижда със сърцето си и да чува с очите си е трудна, нелека понякога рискована задача. Трудът с това изстрадано заглавие е плод на повече от трийсет десетилетия в областта на изобразителното изкуство, неговата история и философия. Да бъдеш добър в това, което си избрал като професия, е дълъг, нелек път и често, много често в това самотно занимание думите на Микеланджело Буонароти от едноименния му сонет те придружават в мъчителните часове върху белият лист: "Горейки, сам-самин оставам в мрака, когато слънцето от светлина света разголи: и в злочестина аз ... |
|
|
Включва безплатно приложение от черно-бели илюстрации. ... Луксозният колекционерски албум „Вдъхновен от Стивън Кинг” на Петър Станимиров е събитие с кралски размери! Той е за вас, фенове на Краля на ужаса, но и за вас, фенове на Станимиров. Това е вашата Кула, вашият ка-тет, вашето сияние; отвъд булото на мъглата ви очакват озъбени клоуни, невръстни вампири и психопати убийци, а през очите на дракона ще видите тъмната половина на Кинг. Ще изживеете нещо незабравимо и специално, защото „Вдъхновен от Стивън Кинг” е пътеводител от света на най-зловещите и провокативни кошмари, съновидения и неизживени спомени, които ще ... |
|
|
Преработено издание. ... "Има въпроси, които са по-важни от отговорите. Има думи, в които откриваш подслон и разбираш, че не си сам в своето търсене. За изкуството да бъдеш човек и да обичаш по-лесно себе си и света. Пътешествието продължава..." Радослав Гизгинджиев "Рядко се случва някой да описва тъжното така изящно. И да описва хубавото, без да звучи прекалено банално. Ралица умее до съвършенство и двете." Деси Нико ... |
|
|
Мисия и философия на изкуството. ... "Да изследвам и популяризирам творчеството на Борис Георгиев от Варна за мен се превърна в мисия, на която посветих много години от живота си... В "Скъпи Брат" е събрано, преведено и систематизирано епистоларното наследство на Борис Георгиев от Варна. В сборника са включени текстове от дневниците на художника в хронология по декади, в които той рядко описва битието на своя живот, но акцентира върху професионални и житейски събития. Обичайно, Георгиев прави това и в кореспонденцията си, при общуване с духовно родствени нему хора, с които го свързват приятелството и ... |
|
|
Миранда - Кралицата на счупените играчки е забавна и мила история, подплатена със симпатични илюстрации. История, която засяга темата за липсващите ценности в днешното консуматорско общество. Тази детска книга ни подарява и един безкрайно необходим поглед към другия - че макар и често различен от нас, всеки е ценен и съвършен посвоему. И че понякога се налага да изминем път, осеян с обрати, преди всичко да се подреди дори по-добре, отколкото сме си представяли."Кралица Миранда живееше в едно далечно кралство, където нейни поданици бяха счупените и изгубени играчки, които никой не искаше."Миранда съвсем не ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
Има една поговорка на санскрит: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота - все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Можем да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността. Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда. Битие, ... |
|
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
|
Ако Маркес бе живял в Белфаст, щеше да напише точно такъв роман. Със средствата на магическия реализъм Джен Карсън създава книга, която ще ви изправи на нокти и ще я помните дълго. Това е историята на двама бащи във време на големи социални вълнения. Докато пламъци поглъщат сгради, улици и човешки надежди, двамата се изправят пред личните си демони. Джонатан Мъри не забелязва нарастващата паника, защото неочаквано се е оказал самотен родител с невръстна дъщеря. Дали у малката Софи не дреме смъртоносната сила на майка ѝ, чийто глас примамва мъжете към собствената им гибел? Джонатан трябва на всяка цена да я възпре, ... |
