"Още от най-древни времена гърците високомерно и презрително са наричали другите племена диви варвари! Даже за прочутия Демостен древна Македония е била варварска държава, а нейният цар Филип II. Македонски - варварин и негодник, който произхождал от страна, от която не могло да се купи дори и един свестен роб! Дълги години търсих някакво обяснение за тази гръко-византийска наглост и надменност, докато варваризмът на гърците над мирните българи по време на Междусъюзническата война ми отвори очите и тогава окончателно се убедих, че гърците са наричали другите народи варвари, само и само за да прикрият собствения си ... |
|
|
"В настоящата книга д-р Станчев описва един сравнително кратък период от патилата на бъдещия емигрант, но неговия собствен живот е също достоен сюжет за прекрасен роман. Това би бил един роман демонстрация на духовното извисяване на затворника и концлагериста високо над мъчителите и биячите си. Това би бил един роман-аргумент против претенциите на която и да било Номенклатура за управляване съдбините на почтено трудещите се граждани. Съдете сами: непокорното и буйно старозагорско селянче - както впрочем повечето будни български деца в чужбина - завършва медицина в Швейцария (макар към момента на записването си да не ... |
|
|
Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят ... |
|
|
Петър Петров Дачев (1896–1968) е роден в Котел, но е израснал в равнинния Добрич и в морска Варна. Куфарчето, с което тръгва към Босфора, е повече от леко, понеже в него не са подредени излишни предубеждения и никому ненужни нагласи. Този повече от скромен магьосник на багрите и думите, на сенките и светлините открива и успешно завладява за българското изобразително и словесно изкуство една не толкова (о)позната художествена територия, каквато представлява Истанбул, поради което отдавна е заслужил да бъде не само възкресен за ново творческо битие, но и да бъде вграден във фундамента на българско-турското приятелство. & ... |
|
|
Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. ... "Уважаеми читателю, Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история. През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София. ... "Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно. Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея, обаче, е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние ... |
|
|
"Народ с хилядолетна история като българската, с толкова много етносови разклонения навред в два континента, народ, който независимо от обстоятелствата тачи и пази името и традициите си, е практически неунищожим. Петстотин години османска власт не заличиха от народната памет българското народностно име. Петстотин години руско господство не можаха да заличат българското самосъзнание на хиляди волжки българи. Повече от хиляда години българи на Апенините ползват българското име в качеството му на фамилно. След цели две хилядолетия римска, френска и германска зависимост, белгите съумяха да възвърнат своето име и ... |
|
|
Пътешествието в миналото, което може да ни отведе в бъдещето, продължава... с още повече факти, които трябва да знаем; още повече артефакти, които трябва да преоткрием; още повече герои, които трябва да помним; още повече истории за нещата, които ни правят българи. "Не очаквах, че първата ми книга Нека помним. Истории от историята ще достигне до толкова много хора. Това е голяма чест, но и голяма отговорност. Нейното продължение се роди благодарение на вас - хората, обичащи българската история. Освен истории за славни владетели, археологически открития и изумителни артефакти, ще откриете още много примери за ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Не чети води до свобода. ... "Когато говорим за освобождаване трябва да си зададем два въпроса: Кой ни е освободил и от какво ни е освободил? Така наречения "Освободител" на българите - Русия е изцяло Българска държава, управлявана през по-голяма част от временното си съществуване от българи, самият акт на псевдо-освобождение не е продиктуван от братски чувства, а е просто нов етап в процеса на ликвидиране на българите." Из книгата ... |
|
|
Книгата, която сега поема в ръцете си любознателният читател, е твърде особена и заредена със знакови послания. Неслучайно нарекохме този сборник с есета, мемоари и спомени "Епохата Талев". Автори са синът на Димитър Талев - Владимир Талев и неговият внук Андреас Талев. Този сборник, зареден с патриотичен патос доказва не само удивителната непрекъсваема духовна връзка между три поколения достойни българи, но и представлява истински принос към талеведението. Несъмнено книгата трябва да бъде използвана като учебно помагало в българското средно училище, като безценен извор за сведения върху живота и ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
