Второ, подобрено и разширено издание. ... Изданието се отличава с превод от немски език на старобългарски. Съдържа 11 567 ключови думи. ... |
|
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
|
Драготиният миней е ръкопис от началото на XII в., който е запазен като палимпсест в Драготиния апостол (ръкопис от НБКМ № 880). Той е не само неоценим извор за българския език и за българската книжовност, за старобългарската химнография и старобългарското богослужение, за ранните старобългарски преводи и техните редакции, а и първостепенен охридски извор. Книгата съдържа публикация на текста, изследване на графиката, украсата, правописа и езика, издание на ръкописа с успоредни гръцки текстове и старобългарски текстове от други минеи и триоди, подробен анализ на състава и езика на десетте служби, запазени в ръкописа, ... |
|
|
Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпросът за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици. В настоящия труд д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на ... |
|
|
Диалектите не са изопачен книжовен език, а са част от българския език. Нещо повече, диалектите са много по-стари от литературния език, който се е изградил върху тях през последните две столетия. Трънският диалект, в основата си старобългарски, се е запазил и обогатил през вековете и също има своето място в многообразието на българските говори. Настоящото второ допълнено издание съдържа над 7200 думи от трънския говор с тълкувания и примери за ползването им. ... |
|
|
Допълнено издание. ... Старобългарски паметник от 1015 - 1016 година. Надписът на Иван Владислав български самодържец е намерен в Битоля през 1956 г. при разрушаването на джамията Чауш, той е използван от турците като строителен материал. Отнесен в музея в Битоля, той все още се съхранява там."През година 6523 (1015 - 1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на ... |
|
|
Предназначението на настоящия Речник-индекс на глаголическия Синайски евхологий е да допълни лексикографското представяне на най-старинните старобългарски и старославянски ръкописи, преведени в ІХ век и преписвани по-късно в различна диалектна и църковна среда. Речник-индексът е мост между научното наследство от миналия век и новите възможности за научен диалог, които предоставят електронните медии чрез общодостъпността на текста му в Интернет. ... |
|
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова, Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., който съдържа информация за богослужението в България от X до XV в. Втората част е за месеците януари - август. В нея са запазени редица старобългарски оригинални произведения: "Служба за св. Алексий Човек Божи" от Климент Охридски, "Служба за св. Еразъм Охридски", "Служба за св. Вит, Модест и Крискенция", "Служба за св. Климент Охридски", "Общи служби от Климент Охридски". Книгата съдържа изследване на състава на службите, ... |
|
|
Хибридни формации с турски основи не са изследвани досега не само в български, но и в другите езици, с османотурско влияние, което прави речника уникален. Той е предназначен преди всичко за лингвистите, но би представлявал интерес и за изследователите в различните области на българистиката, славистиката и балканистиката у нас и в чужбина. Тъй като думите, послужили за основа на представените хибриди, са заети по времето на Османската империя, речникът ще привлече вниманието и на тюрколозите. Трудът е ценно помагало за студентите българисти и тюрколози, които могат да го използват като база за курсови и дипломни работи. ... |
|
|
Съставител: Искра Христова-Шомова. ... Това е десетата книга от Библиотека Охридски извори. Тя е посветена на св. Наум Охридски и е дело на колектив от изследователи от Катедрата по кирилометодиевистика. В нея са включени двете старобългарски жития на св. Наум, преведената от гръцки средновековна Служба засв. Наум с неговото Проложно житие, заедно с гръцките им оригинали, църковнославянските служби за св. Наум, преведени от Калистрат Зографски и от Партений Левкийски, както и Канонът за апостол Андрей от св. Наум Охридски. Към средновековните текстове за св. Наум има речник-индекси и новобългарски преводи. В книгата са ... |
