Второ, подобрено и разширено издание. ... Изданието се отличава с превод от немски език на старобългарски. Съдържа 11 567 ключови думи. ... |
|
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
|
Четвърто издание. ... В изданието са представени общите закономерности и характерните особености на българската лексикална система в три основни дяла: лексикология, фразеология и лексикография. В тях подробно се разглеждат основните понятия за лексикалната семантика, категориалните и лексикално-семантичните отношения между речниковите единици. Направена е класификация и научно описание на лексиката според нейния произход, сфера на употреба и стилистични особености. Разглеждат се основни въпроси от българската фразеология и лексикография. ... |
|
|
Драготиният миней е ръкопис от началото на XII в., който е запазен като палимпсест в Драготиния апостол (ръкопис от НБКМ № 880). Той е не само неоценим извор за българския език и за българската книжовност, за старобългарската химнография и старобългарското богослужение, за ранните старобългарски преводи и техните редакции, а и първостепенен охридски извор. Книгата съдържа публикация на текста, изследване на графиката, украсата, правописа и езика, издание на ръкописа с успоредни гръцки текстове и старобългарски текстове от други минеи и триоди, подробен анализ на състава и езика на десетте служби, запазени в ръкописа, ... |
|
|
Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпросът за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици. В настоящия труд д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на ... |
|
|
От XIX в. до днес различни учени проявяват интерес към езика на траките. Благодарение на А. Фик, П. Кречмер, В. Томашек, Д. Дечев, Ив. Дуриданов, Вл. Георгиев и др. са събрани солидно количество думи от речта на Орфей. За жалост, твърде малка част от тях стават достъпни до широката публика. По различни причини някои лингвисти не ползват сведенията на творили по-рано колеги, а понякога определени автори се отказват от своите по-ранни открития, засягащи интересни тракийски думи. По този начин читателите са допълнително ощетени и лишени от добра база за сравнение. С настоящата книга допуснатите в миналото пропуски са ... |
|
|
Допълнено издание. ... Старобългарски паметник от 1015 - 1016 година. Надписът на Иван Владислав български самодържец е намерен в Битоля през 1956 г. при разрушаването на джамията Чауш, той е използван от турците като строителен материал. Отнесен в музея в Битоля, той все още се съхранява там."През година 6523 (1015 - 1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на ... |
|
|
Предназначението на настоящия Речник-индекс на глаголическия Синайски евхологий е да допълни лексикографското представяне на най-старинните старобългарски и старославянски ръкописи, преведени в ІХ век и преписвани по-късно в различна диалектна и църковна среда. Речник-индексът е мост между научното наследство от миналия век и новите възможности за научен диалог, които предоставят електронните медии чрез общодостъпността на текста му в Интернет. ... |
|
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова, Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
|
Охридският миней се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" под № 122. Той е забележителен български ръкопис от 1435 г., който съдържа информация за богослужението в България от X до XV в. Втората част е за месеците януари - август. В нея са запазени редица старобългарски оригинални произведения: "Служба за св. Алексий Човек Божи" от Климент Охридски, "Служба за св. Еразъм Охридски", "Служба за св. Вит, Модест и Крискенция", "Служба за св. Климент Охридски", "Общи служби от Климент Охридски". Книгата съдържа изследване на състава на службите, ... |
|
|
Хибридни формации с турски основи не са изследвани досега не само в български, но и в другите езици, с османотурско влияние, което прави речника уникален. Той е предназначен преди всичко за лингвистите, но би представлявал интерес и за изследователите в различните области на българистиката, славистиката и балканистиката у нас и в чужбина. Тъй като думите, послужили за основа на представените хибриди, са заети по времето на Османската империя, речникът ще привлече вниманието и на тюрколозите. Трудът е ценно помагало за студентите българисти и тюрколози, които могат да го използват като база за курсови и дипломни работи. ... |
|
|
Четвърто издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книгата на Г. С. Раковски - Ключ на българския език. Идеята за тази книга му идва през 1857 г. в Нови Сад, тогава в Австро-Унгария. Работата над нея Раковски започва в Одеса през 1858 г. Книгата е издадена след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов в Букурещ през 1885 г. в изпълнение на завещанието на автора да я пази като очите си и да я направи достояние на своя любим български народ. Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за ... |
