Хибридни формации с турски основи не са изследвани досега не само в български, но и в другите езици, с османотурско влияние, което прави речника уникален. Той е предназначен преди всичко за лингвистите, но би представлявал интерес и за изследователите в различните области на българистиката, славистиката и балканистиката у нас и в чужбина. Тъй като думите, послужили за основа на представените хибриди, са заети по времето на Османската империя, речникът ще привлече вниманието и на тюрколозите. Трудът е ценно помагало за студентите българисти и тюрколози, които могат да го използват като база за курсови и дипломни работи. Проблемът с турцизмите и тюркизмите в българския език вълнува не само специалистите, но и много учители, журналисти и други интелектуалци, изкушени от етимологията. Голямата информация за съответните лексеми, представена в отделните речникови статии, разширява сферата на потребителите.

Зоя Барболова е доктор по филология. Работи като доцент в института за български език "Проф. Л. Андрейчин" при БАН.
Завършила е специалността "Турска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитила е докторска дисертация на тема "Словообразувателната категория nomina instrumenti" в българските народни говори.
Участвала е в редица колективни научни проекти. Работила е като доцент в Одеския държавен университет "Ж. Баласагин" в гр. Бишкек.
Издала е трудовете: "Поглед върху старобългарската литература" - част 1 (1992) и част 2 (1993); "Помагало по речева практика", Одеса, 1996 г.; "Съвременен български език. Морфология", София, 1997 г.; "Говорът на с. Кирнички, Бесарабия", Одеса, 1998 г.; "Имена за съдове в българските диалекти", София, 1999 г.; "Особености на българския говор в с. Червеноармейское (Кубей), Болградски район, Одеска област, Украйна.", Одеса, 1999 г.; "Песни от Украйна и Крим", София, 2005 г.; "Имената за забрадка в българския език. Етнолингвистичен анализ", София, БАН, 2006 г.; "Митологично-семантичната структура и произходът на прилагателните сур и сурва в български език", Варна, 2012 г. Публикувала е над 80 статии и студии в български и чуждестранни научни сборници и списания, които отразяват широкия спектър на нейните научни интереси в областта на езикознанието: словообразуване, диалектология, съвременен български език, етнолингвистика, социолингвистика, ономастика, фразеология и др.
Член е на Съюза на учените в България, Международното социолингвистично дружество, Дружество на българистите в Одеса.