"Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откр. 3:20) ... |
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
"Живял на тавана един малък котан, наричан от всички така: Грубиян! С никого той не играл, не дружил, самотен се скитал, самичък си бил. Ако пък някъде някой го срещне, Грубиянчо едва-едва го погледне. Лапа не дава, все ходи встрани, кой това поведение да промени? Защо все се криеш от другите ти? Ела да се включиш в шумни игри!" Из книгата ... |
|
Как да правите професионално изглеждащи изображения, като използвате камерата, която винаги носите с вас. ... Представете си, ако някой вземе същите фотографски техники, принципи и инструменти, които се използват от топ и професионалните фотографи, но ги прилага, като снима с iPhone. Представете си типа изображения, които ще можете да създавате, като използвате същите тези идеи. Е, най-накрая някой го е направил. Най-продаваният автор в света за техники във фотографията е на път да разбие всички правила, като ви покаже как да прилагате същите техники, които топ професионалните фотографи днес използват, за да правят ... |
|
Танци, четене, чувство за хумор, пъргавина, въображение... Всички притежаваме своя невероятна суперсила и тя ни превръща в единствени и неподражаеми! Каква е твоята суперсила? "Голяма книга на суперсилите" е чудесен помощник в процеса на възпитание на децата. По лек и ненатрапчив начин книжката учи малчуганите, че всеки притежава някаква "суперсила", която го прави единствен и неподражаем. Книгата позволява на децата сами да открият танците, четенето, чувството за хумор и фантазията. И това не е всичко - те ще узнаят, че оптимизмът, пъргавината, наблюдателността и смелостта могат да бъдат голяма сила. ... |
|
Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето. В (С)цената на светулките читателят ще види героите през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Поставени в една съвсем различна светлина, те или търсят, или вече имат отговор на дребничкия въпрос: Подменя ли се любовта? Пък било то и любовта към шоколада."Ана заподскача и запляска с ръце. - Ми така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на пръстчето ... |
|
Бъдещето се е устремило към нас като товарен влак, но това става по релси, които ние трябва да изградим. Може би все още имаме време да отклоним този влак или пък да построим мост, по който той да премине безопасно покрай нас. Глобалното затопляне е факт и вече променя живота на милиони по земното кълбо. Причина за него безспорно е човешката дейност. Хората имат възможност да повлияят на промените, да ги забавят и да се адаптират към тях, но първо трябва да признаят съществуването им. Това доказва прочутият популяризатор на науката Лорънс Краус в настоящата си книга. Авторът не прибягва към алармизъм. Той предпочита да ... |
|
Емоционален шедьовър за загубата, надеждата, скръбта, прошката... И за любовта, която лекува. Една фатална грешка изпраща Кена Роуан в затвора. Пет години по-късно тя е на свобода и се връща в града, където се е случил трагичният инцидент. Младата жена се надява да заживее отново с четиригодишната си дъщеричка. Но изглежда, че последствията от нейната постъпка са изгорили всички мостове към изкуплението и прошката, независимо от усилените ѝ опити да се докаже. Единственият човек, който не я е отхвърлил напълно е Леджър Уорд - собственик на местен бар и връзката на Кена с дъщеря ѝ. Но ако някой разкрие, че той ... |
|
"Да се побеждава ненавистта с любов и великодушие, а не да се отвръща с взаимна ненавист. Това правило трябва винаги да имаме предвид, когато е необходимо... често мислим и размишляваме за обикновените обиди на хората и по какъв начин можем да ги преодолеем чрез великодушие. Така ние ще свързваме обидата с това правило чрез въображението и то ще застава винаги пред нас, когато ни е нанесена обида. Ако някой ненавижда някого, той ще се стреми да му направи зло, освен ако не се бои, че от това ще възникне за самия него още по-голямо зло. Най-полезно за хората е да се съединяват един с друг в своя живот, да встъпват в ... |
|
Един магически портрет започва да старее, докато младежът, нарисуван на него, запазва красотата и младостта си. В отчаян опит да спаси себе си, младият човек пада по-ниско от най-окаяния жител на викториански Лондон. Ще спре ли портретът да погрознява и да остарява, изобразявайки вътрешната му същност? Неповторимият роман на Оскар Уайлд и днес искри със завладяващ сюжет, великолепни герои, както и с най-силното оръжие на писателя – неговото остроумие. "Портретът на Дориан Грей" е единственият роман на Оскар Уайлд, публикуван за първи път в списание "Липинкот" на 20 юни 1890 г. В самостоятелно ... |
|
Съставител: Геновева Димитрова. ... "Не съм ненормален, психар или идиот, за да снимам филми за собствена употреба. Семейни реликви е имал прожекции. Срещал съм различни реакции. Но все пак се лаская да кажа, че не съм срещал равнодушие. Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви - там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква." ... |
|
"Напоследък все по-често се улавям, че мисля за всички онези малки истории, много лични и откровени, на които съм ставал неволен свидетел или са ми били доверявани по една или друга причина. Ако беше възможно, дори бих си направил нещо като хербарий от тях, защото споменът, както е доказано, е жив, докато някой го пази някъде в себе си. Тези малки откровения, подарени ми през годините, съм съпреживял по свой начин, докоснали са ме и са ме развълнували. Те ме връщат към точно определени места, моменти и хора, които са ги споделили с мен." Илия Михайлов ... |