Съсипаха я тая държава! България в наши дни. След провала на всички марионетни партии, създадени от невидимите политически инженери, се е стигнало до тежка безизходица. Време е да бъде изваден последният коз. С помощта на модерните технологии един олигарх възкресява образа на Бай Тошо и го поставя начело на държавата. За да оправи всичко... Романът Бай Тошо е безмилостна сатира на абсурдните времена, в които живеем. Иво Сиромахов е български писател, сценарист, драматург и актьор. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури, дипломира се в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. Работи като режисьор в ... |
|
"Татовото време" или "времето на Бай Тошо" е имало своите плюсове и минуси, но през последните 35 години народът премина през много премеждия и оцеля: Лукановата зима (кризата в края на 1990 г. и началото на 1991 г.), кризата (политическа, финансова и зърнена) в края на 1996 г. и началото на 1997 г., финансовата криза през 2008 г. и т.н. В днешно време виждаме: небивало строителство на бизнес и жилищни сгради (в т.ч. и еднофамилни къщи) с красиви и функционални фасади, а не на мултиплициращи се "панелки" и "ЕПК"; бум на строителството на нови хотели и ваканционни селища; все ... |
|
"11 ноември 1989 година, движейки се в града на люляците, най-красивия град, малката Венеция на река Осъм, архитектура венециански стил, бароков стил, покрит мост, крепост, Второ българско царство, там откъдето почна всичко и част от моя филм, движейки се щастлив в пределната еуфория, 90-та година, в която за да изживееш любовта трябваше да се криеш тайно в парк Стратеш - един от най-красивите паркове, до крепостта Хисаря, да се учим на астрални полети... Огромната еуфория която изпитах тогава, чуваше се в моето сърце, че днеска е Велик ден, че днеска ще стане нещо прекрасно, усещах го с цялото си същество. Бях ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Весела Люцканова е автор на над 30 книги - романи, разкази и новели. Носител е на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на изд. "Хр. Г. Данов" за романа "Щъркели на леда". През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научно фантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици. През 1993 г. става носител на наградата "Гравитон" за добро ... |
|
В последно време много се изговори "за" и "против" комунизма, какъвто всъщност у нас не е съществувал. Факт е, обаче, че негово подобие изживяхме. Този роман е опит да се покажат част от чертите му, довели и до срамни петна на родната демокрация, които тегнат над всички ни. "Властта и на Бог, и на Диктатор произтича от едно ярко усещане - Страх! Именно то, това подло усещане, което може да срине човек, да го лиши от собствено уважение, да му секне думите и дъха, да му стъпче чувствата под калта, да го лиши от инстинктите даже, именно той - мрачното величие Страх. Именно той бе господар на човека. ... |
|
Тошо Лижев е роден на 15.09.1941 г. в село, сега град, Стражица, Великотърновско. Завършил специалност "Славянска филология" в Софийския университет. Работил е като журналист, бизнес организатор, библиотекар, кредитен инспектор. Пише само фантастика. Не е членувал и не членува в никакви политически и "творчески" организации. С едно малко прекъсване от 20 години е издал досега 9 книги: "Градините на Марс" (1976 г.), "Не стреляй дори на шега" (1978 г.), "Омайко и Умейко" (1980 г.), "Невъзможен свят" (1980 г.), "Животът на една звезда" (1985 г.), " ... |
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |
|
Необичайната поза на световноизвестната скулптура на Огюст Роден впечатлява от пръв поглед. Защо Мислителя, противно на естествената привичка, е облегнал лакътя на дясната си ръка, на лявото коляно? Може би отговорът е в самото название на творбата. Неудобството активизира съзнанието ни. Привичното, "нормално" състояние (ситост, спокойствие, физически комфорт) не раздвижва мозъчните ни гънки. Обикновено е така с всеки от нас. Необичаен по форма е и този сборник. Авторът е събрал свои кратки публикации от последните десетина години в различни сайтове, хартиени издания и от литературния си блог. Плод на лични ... |
|
Книга за дописване."Може би няма област от човешкото познание, която да не присъства тук. Авторът години наред е работил по тази книга, издирвайки, проучвайки и обработвайки всеки отделен пасаж. Странните случки (понякога граничещи с фантастиката) и твърде сериозните научни факти той поднася с много фино чувство за хумор. Такава дарба имат малко творци. Погледнато аналитично това многообразие на темите, този коктейл от видове наука, освен че гарантира занимателност, оказва и успокояващо въздействие върху читателя. Като историк ми направи приятно впечатление, че Тошо Лижев, без да е специалист в тази област, ... |
|
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
Действието на романа се развива в края на 70-те години на отминалия век. Място - Девня, наричана тогава от пропагандата Долина на голямата химия, а от работниците - Долина на смъртта. На фона на гигантското за нашите мащаби строителство разказът проследява съдбите на няколко обикновени работници, на инженер-изобретател, на пълномощника на ЦК на БКП и Министерския съвет за строежа и семейството му и на други герои, пряко или косвено свързани с градежа на промишления комплекс. В този кипящ котел, както го нарича щатният поет на строежа, се преплитат и сблъскват стремежи, амбиции и страсти на хиляди от цялата страна. Всеки е ... |