"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
От една добруджанска легенда се ражда вълнуващ роман за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си. "А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода." През 30 -те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна ... |
|
|
Спомен за две момичета на 21 и американската им мечта. Белези от океана е вълнуващ мемоар за мечтите, приятелството и пътя към себе си. Разказана с топлота, ирония и съпричастие, тази книга проследява историята на две български момичета на 21 години, тръгнали да преследват своята американска мечта. През очите на авторката Катерина Димитрова ще преживеете четирите сезона в Ню Йорк: есента, в която кленовите листа напомнят за България; пролетта, с аромата на разцъфналите вишни; зимата, с магията на снега и празничните светлини; лятото, по улиците на Манхатън, пулсиращи с живот. Ню Йорк не е просто град - той е ... |
|
|
"Разказите на Светлозар Стоянов в сборника Гравюра от белези са особени отпечатъци от тъгите и болката на българското ежедневие - преди и днес. Зад злободневието и дребнавостите на живота авторът търси истинските смисли на битието. Езикът му е изчистен и увлекателен, силен и завладяващ, което е доказателство за зряла белетристика с бъдеще." Емил Андреев "Без преувеличение може да се каже, че Светлозар Стоянов може да направи с думите всичко - да бъде суров, поетичен, патетичен, сквернословен. Неговото голямо преимущество е това, че пише единствено за неща, които познава; че знае тайната на мярката; че ... |
|
|
Една от най-младите класически колоди таро е разработена от знаменития окултист и изследовател на масонството Артър Едуард Уейт в съавторство с известния издател Райдър Уейт. Автор на рисунките е Памела Колман Смит, представяща сюжетни изображения на всички карти. За гадаене с таро може да се използват поотделно както Старшите и Младшите Аркани, така и цялата колода. Съществуват подредби, описващи ситуацията или личността, а също и подредби предсказания, в които се използва целият арсенал от древни мистични знания, съдържащ се в картите. Резултатът от всяко гадаене е предупреждение, предсказание и съвет. Който е ... |
|
|
Трябва ни "Мастило", за да напишем история. Търсим "Искра", за да ѝ вдъхнем живот. Остава словото, за да ни жигоса с... Белег. Белег, който Леора носи още от люлката си. Изкована е от огъня на любовта между два коренно различни свята - на Бледите и на Белязаните. Една забранена любов, която не бива да се повтаря. Дали точно тази греховност може да излекува раните и белезите, които дълбаят съдбите на два свята? Може ли все пак една отхвърлена Леора да се превърне в мост между минало и бъдеще, заблуда и истина, вяра и безверие... Алис Бродуей е родена в земите на Оксфорд през недотам далечната ... |
|
|
Роман. ... Да изгубиш любовта, наранява. Да изгубиш смисъла, наранява. Да изгубиш себе си, наранява. Животът винаги (или поне понякога) дава втори шанс - да намериш любовта, смисъла и себе си; да се родиш повторно. Но остават белезите. Героят на романа "Белези" преминава през тежко изпитание. Губи всичко - любима, работа, смисъл на живота, а раните стават все по-дълбоки и непоносими. Достигайки до почти пълно самоунищожение, той неочаквано получава възможност за ново начало - получава утробата, в която да се пресъздаде и от която да се роди отново. Животът на Мъжа е неотменно свързан с Жената - тя е любовта, ... |
|
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |
|
|
Роман за смисъла на живота, за взаимопомощта и новите пътища. Белези е трогателен роман за човек, който заминава в търсене на смъртта. История, разказана с нежност и истинска обич към онези, чиито животи са съсипани от войната и въпреки всичко продължават да се борят да възстановят разрушеното. Романът е превеждан на над 30 езика и печели множество награди, както в Исландия, така и из Европа, сред които Най-добър исландски роман в Исландия (2016) и Наградата за литература на Северния съвет (2018)."Исландската дума ör означава белег. Тя е от среден род и формата и в единствено и множествено число е еднаква. ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
Конят Гривчо накуцва, боли го копитото и трябва да бъде подкован. Ковачът е болен и с подковаването се заемат Барбадан и Барбарири. Работата не е никак лесна. Докато останалите успокояват коня, момчетата го подковават. Но след като подковава и магарето, Барбадан просто не може да се спре и се засилва да подкове и кравата. Пъстрото семейство на Татко Барба, Мама Барба и техните седем деца изживява различни приключения пълни с изненади, на които можете да се насладите във всяка една книжка от поредицата за Барбароните. ... |
