"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Томът съдържа детската повест "Градината на чичо Блум" и киносценариите "Амазонката ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
|
Всички Богове пребивават там, където жените са почитани и уважавани. Там, където те са дискриминирани, всички действия са напразни. Закон на Ману ... Този труд раздипля гънките на времената и разказва за мисията на амазонките, и връзките им с българския род. „Ние сме генетични носители на нашата история. Така, преди 15 год., американски ясновидец разказваше истории с амазонки, които наблюдаваше в моята аура. Днес Галя оживи това минало."Акад. Христо Маджаров „Уверена ръка на изследовател пише уникална книга за амазонките. Тя ще бъде ярка страница от общата история на бългрите... Мисля, че в жилите на нейната ... |
|
Бурната история на Израел създава цяла галерия от смели, изобретателни и уверени жени. Много от тях са вербувани от Мосад или от военното разузнаване, други постъпват на служба доброволно и дори замислят и планират рисковани мисии, без да търсят инструкции или обучение от никого. Много плащат висока цена за дързостта си - мъчения и затвор, ако ги заловят, или болезнена самота, - защото често жертват мечтите си за семейство и деца в името на призванието си. Купищата книги, писани за Мосад, очертават подвеждащ образ - сянка на една армия от смели, силни и умни мъже, подобни на Джеймс Бонд и други супершпиони, излезли ... |
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
"Преселението" е книга, писана от професор Боян Биолчев с години. Повлияна от личната съдба на неговия род, историята започва по време на Първата балканска война. Турците настъпват на северозапад и безчинстват в българските села в Беломорска Тракия. Българско семейство бяга с двамата си сина, дъщеря си и новородената си внучка. Едва шестгодишно, едното от момчетата спасява малоумния си брат да не бъде изнасилен от турски войник, като го застрелва със собствената му пушка. Предпазвайки семейството да не бъде открито и избито обаче, дядото задушава новородената си внучка. След много трудности семейството стига в ... |
|
Кино за четене. Четири сценария. Сценарият като литература или обратното ни среща едновременно с един познат и с един не толкова познат Боян Биолчев. Познатият - от стотици разкази и няколко романа - за пореден път ще ви каже, че съдбата е еднократна, талантът е тъжна работа, а най-трудното за писателя е да намери онези звънки мълчания, които придават акустика на малкото думи. По-непознатият, чиито киносценарии трудно намират път до големия екран, ще ви предложи едно не дотам традиционно занимание на границата между двете му любими изкуства - да прочетете киното. Формата може и да е различна, жанровият формат - друг, ... |
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
Книга от Боян Биолчев послучай 70-годишния му юбилей, посветена на колегите и приятелите му, с които е работил през годините. "Юбилеят ще се очовечи, като се превърне в писмо до всички, каквото представлява написаното от мен за другите" Боян Биолчев ... |
|
Разкази ... |
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
"При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс. Обещаната книга Антарктида - окото на космоса се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за ... |