"Ние сме като листа. Съществуваме благодарение на случайността, временно. Това е най-хубавото и най-лошото. И нищо не можеш да направиш. Можеш да седнеш на върха на някоя планина и да умуваш десетилетия наред, пак нищо няма да се промени. Можеш да се промениш към по-приемливо, но може би и това не е правилно. Може би мислим прекалено. Чувствайте повече, мислете по-малко." Чарлс Буковски ... |
|
|
"Твърдят, че нищо не изчезва - или така е, или пък изчезва всичко." Чарлс Буковски "Понеже животът не е подреден и планиран, според мен за него трябва да се говори без претенции за всеобхватност и точност. Тази книга със сюжети за малки разкази можеше да има и друго заглавие: "Калейдоскоп", "Насън и наяве", "Вчера и утре" или дори "Надолу с главата". И понеже всеки живот е и плаване, иска ми се да не пропусна и пожеланието за нея - да има fair winds and following seas - попътен вятър и спокойно море. Всичко е по Закона на махалото: ту наляво, ту надясно. Ту ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Чарлс Буковски - Донеси ми любовта си и Няма друг бизнес. ... "Мани Хайман беше в шоубизнеса от шестнайсетгодишен. Четири десетилетия по-късно все още не притежаваше и гърне, в което да се изповръща. Работеше в една от увеселителните зали на хотел Сънсет. Малката зала. Мани беше комик. Лас Вегас вече не беше това, което беше едно време. Големите пари се бяха преместили в Атлантик Сити, където всичко беше свежо и по-ново. А в добавка и проклетата рецесия." Из книгата Илюстрации: Робърт Кръм. ... |
|
|
"Всеки маршрут имаше различни капани и ги знаеха само щатните пощальони. Всеки ден ти се случваше нова нова гадост и трябваше винаги да си готов за изнасилване, убийство, кучета или някаква друга малоумщина. Щатните не издаваха малките си тайни. Това беше единственото им преимущество - освен че знаеха наизуст районите си. Беше голяма тръпка за новак, особено ако пиеш цяла вечер, лягаш си в 2.00, ставаш в 4.30, след като си ебал и пял цяла нощ, и накрая да ти се размине безнаказано - почти. Един ден разнасях писмата и за момента всичко вървеше добре, въпреки че маршрутът беше нов и си помислих: Божичко, може би за ... |
|
|
Авторът на "Опасният архив на богомилите" и "Воинската харизма на българите" продължава своите изследвания за вярванията на древните по нашите земи, за тайните пътеки на познанието, за скритите послания. В настоящата книга той поема по следите на митовете за змейовете и търси онова, което нашите предци са закодирали в тях. Какво е останало след героите от Първото пришествие? Къде са техните пристани и кои са ги наследили? Как са развили оцелялото от тях и какво са укрили от него? Щом разпознаеш онова, което търсиш из времевата всеизмерност, и имаш волята да устоиш на дълбоко, мощно и целенасочено ... |
|
|
От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
|
Записки от границата между световете. ... "Имам един амулет с разпятие, но с Орфей на кръста. Реплика е на пръстен печат от около III век, намерен в нашите земи. Обичах го, а жена ми се боеше от него. Когато страшното я сполетя, май реши, че ми бе даден за оброк. Струваше ми се смешно - подари ми го издател. Бяха жестоките години на прехода към кошмара на разсипията, политическата наглост, бедността, а той единствен тогава ми плати добре за книга, която сам издаде. Но тя се поболя. "Носи го, носи. - започна да ми натяква за амулета, - че току-виж се наложи и ти да слизаш в ада за мен!" Писал съм за ... |
|
|
Още ли се задоволявате с историята, писана под диктата на победителите и техните слуги? Поне от два милиона години нашите предци са изсичали знаци, сътворявали са азбуки, редили са всевъзможни тайни и явни писмени системи върху кости, камъни, кожи, метал и хартия... Целта им е била да ни завещаят мъдростта, събрана през стотиците векове, които те са съумели да одухотворят. В тях ще откриете шифрите за разчитането на изконния опит, премълчавани събития и загробени тайнства, в които е скрита силата на народа ни, надживял древни цивилизации и въздигнал се върху земята с най-старите светилища и градове в Европа! Време е да ... |
|
|
Нямат граници измеренията на страха. Психотрилър. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Те никога не са се срещали. Елиза - млада жена с делнично битие и семпли надежди, Виктор - мъж на средна възраст със самотно настояще и заличено минало. Една интернет връзка ще отприщи страшните им спомени и ще пренапише живота и на двамата. Една връзка, която им действа като свръхдоза наркотик. Смъртта сякаш ги следва. И колкото повече се сближават, толкова по - трудно контролират зловещите събития около себе си. "9.8 по скалата на болката" е ... |
|
|
За първи път трите части на култовото произведение на Хенри Милър - "Разпятие в розово", в един луксозен том. ... "Човек може да го харесва или да не го харесва как пише, но не може поне мъничко да не му завижда за щастието и непукизма, за артистичната лекота на битието му, за производството на живот, в което е бил въвлечен. Трудно е да се говори за Хенри Милър без клишета, защото той сам отдавна се е превърнал в клише. Като се спомене името му, в популярното съзнание автоматично изникват асоциации с истории за секс, алкохол и буйни веселия. Особено със секс, заради ето такива епизоди: "Ако след ... |
|
|
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена Събирачът на думи, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал Капана, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи залив на сирените - колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
