Книга с благотворителна кауза. ... Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович, Сергий Жадан, Любов Якимчук и други. Приходите от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книга 5 от поредицата "Книги от поредицата "Избрана лирика от Евтим Евтимов" ... Известният лирик този път се представя с епиграми. Находчив, изобретателен, пластичен в изказа, тук Евтим Евтимов е и граждански отговорен. Наблюдателното му око е доловило не само открояващите се явления на съвремието ни, но и прикрити нелицеприятни черти на характера, избуяли в т.нар. години на прехода. "На едно ли земно сборище в теб заклеваха ни лудо. Обявиха те за чудо, но оказа се чудовище." ... |
|
|
Литературна критика и публицистика ... "Ако трябваше сега да избирам пътя си, пак щях да избера да извървя същия. Беше трудно време на изпитания, на проверки, време на търсения, на падане, на ставане. Аз харесвам сложни драматични времена, защото те приличат много на Космоса - всичко е преплетено и сам трябва да уловиш нишката, за да стигнеш донякъде в твоя Космос." Евтим Евтимов ... |
|
|
"Написах тази книга с уважение към любовта и с уважение към вас, читателите на поезия. Не съм модерен автор, мисля така, защото пиша, както пишех преди 20, и преди 50 години. Така и обичам. И не качвам стихове във Фейсбук, не съм фен на социалните мрежи. Виждам, чувам и общувам с познатите си лице в лице. Така и обичам. Харесвам мъжкото ръкостискане при среща и още целувам ръка на дамите, с искрено уважение. Така и обичам. Живея с тръпката на днешния ден, колкото и неизмеримо бурен, съкрушителен в неизвестността си, побъркан от алчността на нови войни, на нови страхове. Така и обичам. Вярвам, че поезията все още е ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
Любовни стихове ... ЖЕНА НА БАЛКОНА Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар. Защо ли да се правя на светия, когато аз съм раждан за звънар. За такава хубава жена, сътворена от магия блага, дяволското ми сърце призна, че глава и къща се залага. Колко огън, колко нежен плен има в двете й очи небесни. Господи, дадеш ли я на мен, черква ще ти построя от песни. ... |
|
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
"Здравка Евтимова е авторка с извънмерен талант да описва човечността, скрита в нас. Най-четената и обичаната в страната си. Може би е време автор от България най-накрая да спечели Нобеловата награда за литература." laSexta (Испания) "Тя е голям майстор на късия разказ и успява с няколко изречения да въвлече читателя в нечия съдба, като най-често го прави чрез недоизказаностите и премълчаванията […] Езикът ѝ е поетичен и богат на образи, видимо повлиян от микрокосмоса на автори като Алис Мънро." Олга Хохвайс, Deutschlandfunk Kultur, Studio 9 "Евтимова с лекота съчетава фантастичното и ... |
|
|
Писател, странник, чието отношение към хората граничи почти с мизантропия, е сам на гръцки курорт в търсене на усамотение, за да напише своя роман. Дните на писателя са еднообразни и скучни и вместо да потъне в писане, потъва в огромни количества водка. Едно от малкото, а може би и единствено негово забавление и в същото време форма на морално изпитание е да наблюдава шестнайсетгодишно момиче - дете, на прага на своето физическо съзряване. Но един ден на плажа пристига Корина със своя съпруг и малкия им син, придружавани от техния странен приятел, Арис. Между писателя и Корина се завързва мълчалив разговор с размяна на ... |
|
|
Роман. ... Да изгубиш любовта, наранява. Да изгубиш смисъла, наранява. Да изгубиш себе си, наранява. Животът винаги (или поне понякога) дава втори шанс - да намериш любовта, смисъла и себе си; да се родиш повторно. Но остават белезите. Героят на романа "Белези" преминава през тежко изпитание. Губи всичко - любима, работа, смисъл на живота, а раните стават все по-дълбоки и непоносими. Достигайки до почти пълно самоунищожение, той неочаквано получава възможност за ново начало - получава утробата, в която да се пресъздаде и от която да се роди отново. Животът на Мъжа е неотменно свързан с Жената - тя е любовта, ... |
|
|
Авторът, под формата на спомени, ни предлага няколко напълно "правдиви" моряшки истории. Защото не е важно какво точно се е случило, а какво е разказано. Само чрез метафората на разказа можем да се доближим до истината за живота в морето. Историите са за вечната борба с морската стихия и за вечната война с митничарите... А по времето, когато се разгръщат събитията, и за борбата на моряците с институциите на диктатурата. Те ни разкриват особеностите на моряшката любов и на моряшкото пиене, но и много други неща. Така, неусетно, отделните фрагменти от различните страни на моряшкия живот се оформят като една ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
