„Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски” са издадени през 1869 г. и са най-известното произведение на френския писател Алфонс Доде. Трилогията се състои от няколко части: Тартарен Тарасконски, Тартарен в Алпите и Порт Тартарен. Тартарен е любим герой от световната литература – комичен, пълнокръвен, с невероятни идеи и с непресъхваща вяра в живота. Забавен и същевременно хитрец, той ше накара читателя да се посмее от сърце. Като безсмъртния Дон Кихот, Тартарен се опитва със силата на фантазията си да се измъкне изпод похлупака на жестоката действителност. И на него, както на световноизвестния му предшественик, ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Свят, изпълнен със слънце, смях и малко тъга. Така изглеждат пределите на вселената, описана от Алфонс Доде в страниците на това издание. Всъщност светът, изтъкан от полярно различните чувства, е резултат от живота на героите от двете произведения в този том – "Дребосъчето" и "Писма от моята мелница". Издаден през 1868 г. романът "Дребосъчето" постига блестящ успех. Приживе самият Доде споделя, че е създал първата част на един дъх, докато втората го е поизмъчила. Причината е, както казва автора, това, ... |
|
|
Марк Твен казва, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, защото срещу атаката на смеха нищо не може да устои. И несъмнено е прав - отдавна е доказано, че смехът е едно от най-добрите лекарства. Но да се пишат добри хумористични истории изобщо не е лесно. Джек Лондон смята, че това е най-трудният жанр. Удхаус, един от най-добрите хумористи, дори вярва, че е невъзможно да се напише забавна история, ако авторът няма подходяща нагласа към живота. Твен пък смята, че истинският хумор е пълен с мъдрост. Според него остроумието само по себе си няма голямо значение, ако не е ... |
|
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну (1897 - 1954) е класическият, ясен, чист език, както и интимният, задушевен тон, убеждаващ ни в неговата искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова през бел епок, преди Първата световна война, и маниера на повествованието тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирал света на детството. Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с малко, но ... |
|
|
Жул Ренар (1864 - 1910) е френски писател, поет, журналист и драматург, почетен член на Академия "Гонкур". Критиците го наричат "едновременно нежен и жесток" заради хирургическата точност и безкомпромисност на прозата му. Близък приятел на Анатол Франс, Алфонс Доде, Сара Бернар, Стефан Маларме, Сен-Пол Ру, Тристан Бернар и Марсел Швоб, той пламенно защитава Емил Зола по време на процеса "Драйфус", а в същото време вдъхновява творци като композитора Морис Равел да напише музика по изящните му миниатюри. Включените в настоящия сборник книги са част от задължителния курс по литература във ... |
|
|
Бележитият френски реалист Алфонс Доде би могъл да познава творчеството на своя по-млад съратник Артуро Рейес (1863 - 1913) и сигурно би се зарадвал на средиземноморското вълнение и на топлия южен полъх в него. Защото Рейес е от малкото испански разказвачи, които с такава проницателност се вглеждат в заобикалящия ги свят и с такава вещина го пресъздават, дори на пръв поглед да се спира на събития от всекидневния живот, които да изглеждат незначителни. Тласкан от житейски неволи, Рейес започва своя писателски път още като студент, едновременно като прозаик и като поет. И въпреки ранната си смърт оставя след себе си ... |
|
|
Малко са художниците по света, които могат да се справят с трудната задача да илюстрират над книги за две години. И то не само защото трябва да преминат през визуалния материал на различни епохи и да изпитат физическото съпротивление на километрите линии, щрихи и петна. Дори, когато те са виртуални, задачата не се променя особено. Петър Станимиров успява да го направи успешно. Той е натрупал години тренинг в безброй визуални задачи. Комикси, плакати, визуални фрагменти, прието да се наричат приложни. Да прибавим - живопис, графика, оформление на книги и какво ли още не. Този художник навигира през всички тези жанрове с ... |
|
|
"Разказите са мои, писмата - мои и на дъщеря ми Леда. Затова името ѝ е в авторската двойка на корицата, без тя да подозира. Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство "да влезе в крак", ако иска не само да пише, но и да публикува... Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут. Дали Нантъкет ще бъде само един от нейните острови от предишния ден? Избере ли такъв маршрут, пътят ѝ през "течното общество" ще бъде труден и може би (без)славен. Дано опази свежа детската си любов към Пипи Дългото чорапче и да има част от ... |
|
|
Иван Кремов е роден на 2 март 1931г. в с.Жеравна, Сливенска област (Йовкова Жеруна) Пръв открива певческия талант на Иван Кремов неговия учител Данаил Костадинов, автор на станалата антикварна рядкост монография за Жеравна. Първото публично изпълнение на Кремов е на 24 май, празника на славянската писменост. Тогава е бил на читиринадесет години. Така започва неговият път; солист в гимназиалния хор в Котел; солист на хора в поделението, където служи; солист на Ансамбъла на трудовите войски. От 1954 година е на сцената. Оттогава започва истинското му пътуване към сърцата на хилядите почитатели на българската народна песен. ... |
|
|
Само за няколко десетилетия след Освобождението стотици хиляди българи оставят костите си по бойните полета на четири войни. Още един милион са ранени и пленени или загубват домовете, надеждите и идеалите си в националните катастрофи, които следват войните. И всичко това щяха да бъдат просто банални исторически факти, ако те не бяха преживени и претворени от една плеяда от изключителни писатели, които проливат кръвта си редом с народа си, пишат под светлината на цигарата си между сраженията или следват войските по фронтовете като кореспонденти. Така младата българска литература съзрява във войните и от бойните полета се ... |
