Още 360 забележителни къщи в 18 града на България разказват историите на своите създатели и обитатели във втория том на успешния проект на Нов български университет, започнал с книгата "Къщите говорят" и продължаващ сега с "Къщите още говорят". С 360 автентични цветни снимки и документално подкрепена фактология авторите Мариана Екимова-Мелнишка, журналист, преводач и преподавател, и доц. д-р Александър Н. Геров, математик и любител-фотограф, отново създават многоцветна панорама на облика и живота в още големи и малки градове за краткия период от Освобождението до Втората световна война - чрез ... |
|
|
Изпълнението на кой прочут певец довежда до масовото недоволство на софиянци? Какви животни се ловят в Борисовата градина в началото на XX век? С какво се храни цар Фердинанд? Всичко това и още много любопитни истории ще научите от книгата на Петър Мирчев София тъжна и весела. Спомени на едно софиянче. Това не е просто поредното издание за историята на столицата, а увлекателна разходка из нейните улички, махали и емблематични места. Син на бежанци от Македония, авторът ни разказва за напрегнатите години на Първата световна война, минава през трудното десетилетие след Ньойския мирен договор и достига до годините, в които ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Когато се отправя към едно заличено от географските карти село в баирите над Лъки, Петър дори не подозира, че скоро ще му се наложи да прогонва непознато старо зло, настанило се там нежелано и неканено от никого. В Дъбраша над Доспат диви зверове ще му посочат пътя към последната надежда за изцеление на племенника му. В мистичното Орехово светулки ще разбулят тайната на скрит в светлината символ и ще го отведат до сърцето на Мира. В дивата Шабаница ще му се наложи изцяло да се довери на една страховита скала, древна колкото самата Родопа. И накрая, в диплите на Кормисош, той ще се изправи лице в лице с безсилието пред ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Книгата Село Балкан махала и община Лъки, Средни Родопи е втора за краеведа Петър Георгиев Петров, която излиза от печат в дните на неговата 80-годишнина. Тя представлява достоен венец на изследователското му дело в полза на село Балкан махала, откъдето е родом, и на останалите селища от родопската община Лъки. Както свидетелства сам авторът, работата му на проучвател започва във връзка с организирането на втората официална среща на балканмахаленските родове през 1987 г. и продължава до пролетта на 2024 г. В книгата основно място заемат историко-географските сведения, демографската характеристика, обществените събития и ... |
|
|
Петър Георгиев Петров е роден на 2 май 1944 г. в с. Балкан махала, община Лъки, област Пловдивска. Завършва основното си образование в с. Манастир, а средното - в Техникума по механотехника Васил Левски - гр. Кърджали. Висше образование придобива в София, специалност Икономика на промишлеността и стопанското управление. На 21 март 1970 г. се жени за Радка Василева Караиванова от с. Манастир. Настоящата книга посвещава на нея и децата си Таня и Васил. През целия си живот Петър Петров работи в гр. Лъки. Идва в новосъздаденото селище в 1966 г. и започва работа като автомонтьор в Автобаза - гр. Лъки. Организационната и ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
Разкази ... „Фасовете на София По онова време на масови спортни изяви най-дълги фасове имаше само в София. Навсякъде дълги фасове! Двете момчета гледаха земята като златотърсачи. Тези две момчета бяхме аз и той – Велата. Бяхме се научили да плуваме бътерфлай в басейна и като провинциални герои ни заведоха на състезания да победим всички в столицата. Той беше опитен пушач и живееше в махалата. Махалата се гордееше с нас. Ние щяхме да я представляваме на републикански шампионат по плуване за пионери. Цяла нощ пътувахме. Бяхме убедени, че ще победим всички в нашата дисциплина. Не се знаеше само кой от двамата ще бъде първи ... |
|
|
Книга от поредицата "Транссърфинг на реалността" ... Разумът мисли и анализира, убеден в правотата на логиката. Душата не мисли - тя чувства и знае, затова никога не греши. От граничната зона, където се преплитат парапсихологията, физиката и езотериката, а мислите и чувствата имат материална структура, авторът изгражда модела на света, наречен транссърфинг. И твърди, че човек би могъл да живее в съгласие със себе си и да управлява съдбата си. Да разчита знаците, излъчвани от енергийни махала, които балансират кръговрата на времето и пространството. Защо така е устроен светът? "Дори боговете не знаят" - ... |
|
|
Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора Коженият пъпеш. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва "Те са!", но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното ... |
|
|
Георги Парцалев е всенароден любимец. За 32 сезона в Сатиричния театър изиграва 40 роли. Но не получава театрална награда. Нито една! Актьорът се снима в над 17 игрални филма. И отново не получава награда в България. Нито една! "Заслужил артист" става, чак когато е на 44. За "народен артист" чака цели 14 години. През последните 7 години от живота му режисьорите го забравят. Защо към този изключителен самороден талант има по-особено отношение и той често е пренебрегван? Отговора на въпросите ще намерите в тази книга. Във "Всенародният любимец" ще откриете рядко показвани снимки на актьора, а ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
