Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
Острова от тази хроника го няма на картата, но съществуването му е извън съмнение. Описаните събития са познати до болка, макар да липсват в учебниците. Тук средновековието се преплита със съвременността, общото - с личното, трагизма - с гротеската. Пресветли князе и революционни председатели са съседи, разминават се хронисти и пророци, срещат се говорещ котарак и повелител на пчелите. Древно предсказание вещае, че Острова го чакат големи изпитания. Ще може ли той да премине през тях, когато земята започва да тресе под краката? Евгений Водолазкин е роден в Киев на 21 февруари 1964 г. Завършва филологическия факултет на ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Върви без страх! Събужда се в болничното си легло - без биография, но със смътни спомени. Изглежда млад - на трийсет и нещо, макар да е връстник на века, както през 1999 г. наричат родените през 1900 г. Името му е Инокентий Платонов. За да върне паметта си, записва спомените в дневник. Може би е бил художник или авиатор, а може би не. Със сигурност обаче е обичал и е бил обичан. Със сигурност Инокентий е бил и в Соловки - най-големия концлагер в СССР. Там след дни на непосилен труд и изтезания е замразен от акад. Муромцев... "Авиатор" е история за престъпления и наказания на отделни личности и на цяла държава. ... |
|
Книга с благотворителна кауза. ... Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети - както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми, а също и такива, които тепърва изграждат своето име - са включени в антологията Поезия срещу войната. С участието си в нея поетите искат ясно да изразят своето желание за помощ и съпричастност, да покажат ужаса на войната. Книгата съдържа и произведения на класически и на съвременни украински писатели като Тарас Шевченко, Юрий Андрухович, Сергий Жадан, Любов Якимчук и други. Приходите от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Трето допълнено и разширено издание. ... "Тази книга е един нов сполучлив опит за разкриване истинската история на българския народ, на българската държава и на българската духовност и култура. За първи път на едно място са представени толкова много факти и доказателства в един систематизиран и увлекателен социално-исторически коментар, които разкриват нашата история като неделима част още от възникването на човешката цивилизация. Авторът в самото начало на книгата посочва, че това заглавие не е негово, а го взаимствал от такива световни личности, като французите ген. Шарл де Гол и Франсоа Митрен, италианския ... |
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
За Пловдив – с любов и омерзение. ... Евгений Тодоров е известен телевизионен журналист, цял живот се рови в историята, за да извади личности и истории, които обясняват защо Пловдив е различен град и защо пловдивчани трябва да ходят с гордо вдигната глава. Поводите за гордост се редуват с поводи за горчив размисъл - неслучайно подзаглавието на тази книга е "За Пловдив – с любов и омерзение." Да живееш в град, за чиято история не знаеш нищо, това е все едно да спиш с проститутка. Има и по-лош вариант - да се ожениш за жена, за която уж знаеш всичко, но да се окаже, че имате несходство на характерите. Тази книга ... |
|
Книгата е втора част от учебника по надеждност, предназначен за студентите в техническите университети. Тя съдържа значителните лекции на уводния курс, които са разширени по начин да се ползват и при самостоятелно четене и обхващат надеждността на сложните системи, надеждностните модели, осигуряването на надеждността през възпроизводствения процес, изпитванията по надеждност и препоръки по проектирането на надеждни изделия. Заедно с първата, тази част по обем е достатъчна за навлизане в надеждностната проблематика и за придобиването на знания, нужни за бъдещо задълбочено изучаване на надеждността при проявен интерес или ... |
|
"Най-продаваният и най-почитаният в Англия композитор след бийтълсите е Дейвид Боуи. Известен в България предимно със закачливия саундтрак към филма "Абсолютни начинаещи" - ще рече, неизвестен, за световната култура Боуи има значимостта на The Beatles. Но е още по-странен, непредсказуем, изненадващ, дълбок и влиятелен. Затова да пишеш за Дейвид Боуи е уникално трудна задача. За кого точно пишеш? За онзи ученик на име Дейвид Джоунс, въоръжен с играчка - саксофон, който възкликва "Чух гласа на Бог", когато за пръв път чува парчето "Tutti Frutti" на Литър Ричард? За кого да пише, след като ... |
|
За политическата буря между 1962 и 1989 година. Книгата е том 1 от поредицата "Записки по революцията" на Евгени Дайнов. ... "Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва - но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване. Започнах тази книга през 2013 година - почти четвърт век ... |
|
Нашата 1984-а: комунизъм, контрол, корупция."Дефицит беше сценарий, после филм - истински, от тези, които ги прожектират на голям екран. Филмът се снима в киностудия Бояна през лятото на 1989 година и много хора смятаха, че няма да види бял свят. Бил много смел. Досега такъв филм, занимаващ се с корупцията в развитото социалистическо общество, не беше правен в България. Дефицит излезе на екран в края на годината - броени дни след 10 ноември. Сега мненията бяха, че бил много мек......Филмът се опитваше да разкаже за реалния и морален дефицит в България - някъде в средата на 80-те години. Случващото се тогава обаче ... |