Ран Босилек (1886-1958) е литературен псевдоним на Генчо Нагенцов. Той е роден в Габрово, където учи в Априловската гимназия. Завършва право в Брюксел (1918), но само пет години работи като адвокат. От 1923 г. до 1948 г. е редактор на списание "Детска радост". Автор е на десетки сборници с приказки, най-добрите от които са събрани в този том. "Народните приказки са първата здрава духовна храна за малките - пише Ран Босилек. - Разказани на звучен и сладък роден език, те са като майчино мляко, като роден планински въздух за детето." ... |
|
|
Във Виртуалната кръчма се пие виртуално, но се разказва реално - съобразно клиентелата и броя на питиетата... Посетителите могат да избират от менюто на своите смартфони и компютри ресторантския интериор, дали да бъдат разказвачи или слушатели и с кого да пият и споделят. Клиентите могат едновременно да са под карантина и в бара, да бъдат с жените си и без тях, у дома си и в любимата кръчма, с колеги от работата и с приятели на другия край на света. Като истинските кръчми Виртуалката приютява познати и непознати. Тя е онлайн изобретение, имитиращо традиционно питейно заведение - винаги отворено за хора с недоизпито ... |
|
|
Рибен пазар е приказка от Хелиана Стоичкова."Легендата казва, че една заран хората излезли на рибния пазар и чудо невиждано, там зад черквата било поникнало старото училище. Те заговорили, че през нощта са дошли магически зидари, които изсипали каруци с думи върху камъните на площада и дума по дума използвали ги за градежа на стените. А когато стигнали до покрива извадили дебели книги със сонети и внимателно обърнали страниците сонетите да изпаднат оттам цели. Подредили ги много старателно, изваяли вратата от тежки и здрави слова и с прииждането на изгрева изчезнали. Тази история, разбира се, не е напълно истинска. ... |
|
|
След като дълго обикаляла по магазините, в опит да купи достатъчно коледни подаръци за всички деца в имението, София Андреевна забелязала в един евтини дървени кукли. Когато се прибрала вкъщи и ги показала на съпруга си Лев Николаевич, той отвърнал възмутено: "Как можа да вземеш такива скелети?". Така започнала историята на кукличките скелетчета. Наистина приличали на такива, били с дълго тяло и тънки ръце и крака. За да изглеждат като подарък, София Андреевна решила да ги облекат. Оттогава в имението Ясна поляна се появява традиция да се правят и подаряват дървени кукли скелетчета, облечени по най-разнообразен ... |
|
|
Разказите на младият автор Димитър Петров - Регин, събрани в новата му книга - "Парченца живот", изобразяват свят, в който са противопоставени бруталността и агресията на човешката доброта и обич, свят без нравствени и духовни ценности, на изпълнен с вяра и светли надежди свят. Героите и действията, които извършват в сюжетното развитие, са производни на заобикалящата ги реалност, но някъде - закодирано в подтекста, ще усетим нещо магично, иреално, метафизично. И точно това усещане завладява читателското внимание и любопитство. Историите, които разказва, са художествено пресътворени събития и човешки съдби, ... |
|
|
Във втората си книга, "Иракският Христос", Хасан Бласим (1973, Багдад), събира 13 разказа в стила, познат ни от "Лудият от площад "Свобода": трескави построения на преситен от разруха ум; срещи на народната разказваческа традиция с експресионистичната поезия в репортажен декор; чудновати картини, нахвърляни със средствата на искреността, болката и екзалтацията. И в този сборник по непредвидими начини живее и умира съвременен Ирак: разговор с джин в пролука на време-пространството; лов на скорпиони с лъжица; един Христос, който се жертва заедно с другите в името на майка си; яйце от заек, което ... |
|
|
"Тази книга не е просто за любов. Тя е за любовта във всичките ѝ форми. Според древните гърци една дума за любов не била достатъчна, затова те си имат цели осем: ерос е думата за страстната, пламенна и луда любов, която е способна да поеме контрол над теб, над съзнанието и над действията ти; филиа е думата за дълбокото и искрено приятелство - тя е символ на лоялност, преданост и готовност за саможертва; лудус е игривата любов, флирта и първите трепети на връзката; агапе е дума за безкористната любов към абсолютно всички живи същества; сторге е любовта към семейството и децата; прагма е думата за ... |
|
|
Наркопласьор, обрал големия бос, споделя страховете си със случаен непознат. Бодигард зарязва професията си, след като е спасен от собствената си клиентка. Богаташ плаща, за да убият съпругата му, тъй като това излиза далеч по-евтино от развода. Анонимен гражданин ликвидира ненаказани престъпници. Професионалист планира до съвършенство военна мисия... По думите на самия Лий Чайлд всички тези разкази са всъщност много, много, много кратки романи, които разкриват най-доброто и най-лошото в човешката природа. Героите им не са съвсем обикновени: наемен убиец, федерален агент, фалшификатор на картини, гангстер... И, разбира ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш една забравена книга, напечатана преди нашето освобождение от турско робство, през 1868 г., от Драган Цанков, станал по-късно съосновател на Българското книжовно дружество, предшественик на Българската академия на науките. Книгата е най-кратката българска история, печатана някога в евтин джобен формат. Целта на автора е била да даде на всеки българин кратка информация за нашата история от втори век преди новата ера, до падането на българите под турско робство. Тази задача Цанков изпълнява успешно. Поради минималния формат, той не дава ... |
|
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
|
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над ... |
|
|
"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |
