"Из... началието" ни съприкосновява с живата природа и в същото време ни потапя в антични разсъждения за живота, простиращи се от блатото до звездите. Затова, следва да прочетем внимателно тази книга. Тя не е четиво за гарата, метрото, автобуса, леглото. Тя е откровение, будещо любопитство. Ние неволно сме изненадани от това, колко много неща научаваме и разбираме. А сме си въобразявали, че знаем... И това е предназначението на стойностната литература, независимо какво отразява тя. А книгата на Лазар Мурджев е част от нея. ... |
|
|
В книгата се проследява историческото развитие на българския език. Особено внимание е обърнато на появата на съвременния български книжовен език и ролята на българските възрожденци, родени на територията на днешната Република Северна Македония. Показани са съвременните фалшификации, които се насаждат сред подрастващото поколение чрез актуалните към момента учебници. Дадени са примери на унищожаване на български културно-исторически паметници. Разкрит е масовият характер на репресиите при налагането на тези фалшификации, като са дадени и конкретни примери от документи на МВР в Скопие, удостоверяващи преследването на ... |
|
|
Сатирична новела. Съпругът ми е мъртъв. Бях на погребението му. Видях как спуснаха ковчега му на два метра под земята. (Добре де, може да е било на метър и половина, но пак ми се струва предостатъчно.) После имаше гощавка с миниатюрни сандвичи, пълнени яйца и малки рулца с крехко телешко, която струваше повече от първата ми кола. Искам да кажа, че Грант вече не е между живите. Вече го няма, няма ги и многото му тъмни тайни, за които аз така и не го попитах. Той вече никога няма да се върне. Тогава защо виждам лицето му навсякъде? Тайната лъжа на съпруга на вдовицата е тотално пристрастяваща новела в най-добрите ... |
|
|
Роман от парчета живот. В Моят луд век читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича амазонка във войната за душите на хората. А Павел Матев ... |
|
|
Точка на трилогията. Повече от десет години отлетяха, откакто започнах да пресявам скъпоценните напластявания в летописа и своебразието на благословеното поречие на Златна Панега и от времето, когато положих своя автограф под съкровените спомени и изповеди на именити живи и мъртви земляци, а ето че незабравимото стихотворение за бялата спретната къщурка в родния край и свидната песен за бялото облаче, което може да е прелетяло над нея все още кънтят в ушите ми и все повече обсебват и без това ангажираното ми от луковитското житие-битие съзнание.. И аз съм на път да предложа на своите съграждани и третата книга от скъпата ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Как Западът се върза на играта на Путин - и как може да оправи нещата. Горещ анализ на битката между Русия и Запада и експозе за Русия на Путин от бивш вътрешен човек в Кремъл..."По принцип съм доста спокоен човек и рядко се паля заради едно или друго. Но все пак останах, меко казано, загрижен, когато включих радиото и чух по Ехото на Москва, че Кремъл е обявил награда за главата ми. Не се казваше точно жив или мъртъв, но смисълът се подразбираше." Михаил ... |
|
|
Вулкан и камък Сърце като лава - обич изригва към утробата на Земята-Жена и в огнена клада злото изгря. Плещи като камък - я темела на къща да легне, звънки гласчета да я напълнят с предчувствие за вечност. Просто мъж. Лияна Кирилова "Това е една чудна поезия, изпълнена с вълнуващи портрети, картини, с мъдростта на вечността, едно споделено съкровение, вдъхновение и възхищение, сякаш въздишка на времето и живота, пълен с живот..." От издателя Лияна Кирилова е журналист и редактор от гвардията на легендарния вестник Отечествен фронт. Той не излиза от 1992 г., след опит да бъде приватизиран, въпреки ... |
|
|
"Много пъти когато са ме посещавали мои приятели, познати, сякаш нещо се отключваше в мен и започвах да им разказвам мои преживявания, които много от тях се бяха превърнали в мои опитности. Гостите ми с интерес ги слушаха. Някои започнаха да ми подхвърлят идеята да ги опиша в книжка, за да могат и други, четейки ги, да се ползват от тях. Така се роди идеята да напиша тази книга с някои от преживяванията, които съм имала през годините. Бих се радвала, ако ползват хората, които ги прочетат. С уважение към всички, които, прочитайки ги, се ползват от тях." Александра - Саша ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
"Моментната снимка на българската действителност днес е тревожна и напомня на политически трилър. Току някой се изсмее и премине в масово зловещо кикотене на хиени в нощта. Тълпи от необразовани и мизерстващи хора се надигат с оголени зъби и искат да заграбят придобития стандарт на успелите. Съотношението бедни - богати определя съдбата на един народ. Пред това се е изправил днес човешкият род. Пулсациите на световния климат застрашават всичко живо на планетата Земя. Статистиката е безмилостна. Съдбата на човечеството не е в неговите ръце и никога не е била. Човекът все още е непознат за самия себе си. Преобладават ... |
