Днес светът е война. Една от най-коварните и най-лицемерните войни, които някога е водило човечеството. Времето на честта, достойнството и откритите битки отдавна е отминало. Днес докато владетелите (президентите) на големите държави се целуват, техните министри и генерали подготвят и нанасят поредния удар върху гърба на "приятеля". Бойното поле вече е почти невидимо не само на Земята и в Космоса, а и в съзнанието на хората. Води се жестока и безмилостна война, покрита с мантията на лицемерието и привидното съгласие, разбирателство и сътрудничество. Съществена част от тази война е т.нар. тероризъм. Преди да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
В първата книга от поредицата Притчите на Изтока авторката Стефания Димитрова тълкува 108 притчи от митологиите на Индия, Иран, Япония и Китай, за да помогне на читателите си да разберат психологическите закономерности в живота си - за смута и безнадежността, за правилното общуване с хората, за бивалиците и небивалиците в любовта и търсенето на смисъла на живота. Притчите, сказанията, митовете, легендите за мъдростта, коварството, страданието и благородството, стимулират объркания безрадостен ум да приеме и осмисли трезво разочарования, препятствия и илюзии. Психологическите щрихи създават своеобразен оптимистичен фон ... |
|
Разказ за хилядата имена на красотата в едно пътуване до Япония, което хвърля светлина върху естетиката на универсалната хармония "Ва". В света на необятната взаимосвързаност, сред деликатните движения на емоциите в делника на обикновения японец, сред изящните постижения на изкуствата и сред най-висшите постижения на духа, неспокойният, търсещ ум ще намери ведър покой. В книгата ще получим и отговор и на въпросите: кое кара световноизвестният културолог Дж. Кемпбъл да заяви: "За западния човек, вместо да ходи на психотерапевт, най-добре е да прекара известно време в хармонизиращото японско общество" и ... |
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
От цяло поколение насам обществото и отделните му членове се опитват да преработят факта, че днес всеки от нас, независимо от възрастта, е значително по-силен, компетентен и самоуверен, отколкото сме вярвали, че е възможно. Търсенето на здравословен баланс между желанието да сътрудничим и да се адаптираме, от една страна, и потребността от неприкосновеност и лични граници, от друга, днес е в центъра на вниманието повече от всякога. Възпитатели, педагози, хора като мен спорят по куп теми, но по един въпрос са единодушни и нито изпитват съмнения, нито се впускат в дебати. Всички са съгласни, че децата имат нужда от ... |
|
От послушание към сътрудничество. ... Акцентът върху дисциплината игнорира истинския проблем: никога няма да можем да накараме учениците да спазват реда, ако постоянно ги принуждаваме да правят неща, които не им носят удовлетворение! Наказанието задоволява желанието за един примитивен вид справедливост, основана на рядко изказваното, но дълбоко вкоренено убеждение, че ако правиш нещо лошо, трябва и на теб да ти се случи нещо лошо. Единственият начин да помогнем на учениците да станат почтени и принципни личности, а не хора, които правят просто каквото им се каже, е да им дадем шанс сами да открият смисъл в ... |
|
Животът ни е станал нескончаема върволица от състезания. От момента, в който звънне будилникът, до мига, в който положим глава на възглавницата, от прохождането до смъртта си, ние непрестанно се борим да сме по-добри от другите. Това е нагласата, с която ходим на работа и на училище, играем на спортната площадка и живеем с близките в собствения си дом. Не си даваме сметка за конкуренцията - именно защото сме напълно потопени в нея. Икономическата ни система е основана на конкуренцията, а образователната система ни учи от най-ранна възраст не само да триумфираме над другите, но и да ги възприемаме като препятствия по пътя ... |
|
"Ученици мои, Бях между вас и богата трапеза ви сложих... Разгърнете сърцата си, отворете душите си, за да ви влея жива енергия. Аз отворих вашия път и ви поставих да следвате пътя на Вечната светлина. Аз ще бъда с вас през всичкото време, но и вие бъдете с мен. На едни от вас ще говоря от земята, на други ще говоря от природата, на трети от любов, на четвърти ще говоря с мъдростта, на пети ще говоря свише, чрез Духа си, и ще ви разгадая великата тайна на живота. Бъдете слънце с делата си. Бъдете планети с умовете си. Бъдете любов със сърцето си. Бъдете разумни с мисълта си. Тогава ще се изкачите на петото стъпало, ... |
|
Свидетелства на хора, които са минали Алфа курс. Съдържа препоръки и идеи за провеждането на курса. Кой е най-простият и най-добрият начин да кажем на другите за Исус Христос? Тази книга споделя отговора на този въпрос, открит от една църква и възприет от хиляди църкви във Великобритания и по целия свят. Алфа курсовете правят християнството достъпно за новото поколение. "Как да водим Алфа курс" предава видението, вдъхновението и предизвикателството на Алфа и е за всички онези, които искат да провеждат курса в местните църкви. ... |
|
Младежки окултен клас: година 14 (1934 – 1935) - том 4. ... "Имате думата "аура". Ако отделите А-то от ура, какво ще каже: ура? (Да живее!). Някой път има известно съвпадение; определенията вървят по известен закон. Казваме, че нещата съвпадат. Има един закон, който ръководи съвпадението. Тук нищо не е случайно. Под думите "случайни работи" разбираме - те не са предвидени. Тогава нещата там съвпадат. Случайните работи са глупави работи, но на някои от тях се учудваме, че случайните работи са умни работи. Препъваш се някъде и падаш. Казваш, че случайно си направил нещо глупаво. Но има едно ... |
|
Футуристични импресии."Сам, с лека раница на гърба, слизах от поляните над Езерото на чистотата към хижата при втората тераса на езерната каскада. Стръмната пътека извиваше и се губеше между камъни и големи скални късове, заседнали в земята. В подножието на склона водите на езерата се събираха, преливаха и изтичаха към дълбоките долини. Във вибриращата дрезгавината пред мен се издигаше познатият силует на Витоша, а на северозапад в далечината чезнеше веригата на Стара планина. Слънцето беше в зенита си и сипеше обилна светлина над широките била и туристическите пътеки, оживени от присъствието на многобройни туристи.& ... |
|
Съборни беседи от срещата на учениците от Всемирното Бяло братство в гр. София през лятото на 1932 г. "И тъй ще се върнете и ще донесете Неговото Учение. Тогава Христос ще заговори чрез хиляди и милиони уста. И ще бъде слава и хвала навсякъде. Хората ще се познаят като братя и сестри." Учителя ... |