Ново преработено и допълнено издание. ... За да се излекува тревогата, трябва да се обясни. А ние безспорно живеем в смут. Направихме своя избор - да спасим мира. Ала спасявайки мира, наранихме свои приятели. А мнозина от тях бяха навярно готови да рискуват живота си в името на на приятелството. И те изпитват някакъв срам. Но ако бяха пожертвали мира, щяха да преживеят същия срам. Защото тогава щяха да пожертват човека: да приемат да се срутят безвъзвратно библиотеки, катедрали и лаборатории в Европа, да се опустошат нейните традиции, светът да се превърне в облак от пепел. Затова и така се люшкахме от едно мнение на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
|
"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
|
"...Много точни и добре формулирани наблюдения, умение да се вижда и зад видимото, интерес към живота и човека, енергия вдъхновена от човека изкуството и отправена с болка към човека и изкуството -това е книгата духовността, за неспокойния и винаги търсещ смисъла и истината в света и в себе си човешки дух. Вик от болка за нарушената хармония и равновесие в света, човека и изкуството. Книга, която ни вълнува и ни кара да се замислим!" Из книгата ... |
|
|
Новото в научно-образователната програма на Школата на Христос ... Новият период в науката изисква различно от досегашното светоусещане. Необходимо е в хода на изследователската работа да се включва винаги спецификата на интуитивното познание. То да бъде отправна точка, от която да се тръгва. Интуитивното познание е отвореният прозорец към Божествения свят. То "проговаря" тогава, когато човешкото съзнание е освободено от предразсъдъци и когато водеща роля има добронамереността. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а ... |
|
|
Записките по метафизика са непозната и неиздавана до момента част от творчеството на най-известния български философ между двете световни войни - Димитър Михалчев. Книгата е от интерес не само за историци на българската философия, но и за широк кръг любители на философски четива. Записките съдържат редица оригинални моменти, намиращи се в хармония с Михалчевата философия на даденото. Философските постановки и оценки в тях могат да пробудят критически размишления у днешните им читатели. Предговор към изданието: проф. дфн Ангел Стефанов. ... |
|
|
Съставител: Евелина Белчева. ... "В цялостния модус на записките по неизбежност се включва и друга гледна точка - на предговора и послеслова, които правят опит да обговорят - поне отчасти - записаното и личността на автора от днешна гледна точка. Невъобразимо трудно. Бележките винаги прибавят към дозата субективност, която е наложителна в подбора, защото в целостта си дневниците са необозрими. "Записки от "прехода" са предназначени за по-широка публика, това не е академично издание. Всички имена, за които става дума, са достатъчно известни в общественото пространство. Най-важното качество на ... |
|
|
През 1849 година, когато е на 28 години, Достоевски е изпратен в сибирски затворнически лагер заради участието си в кръга на Петрашевски и обсъждането на социални реформи в Русия. Записки от мъртвия дом е книга, родена от четирите години на писателя в Сибир. Достоевски изследва сложната йерархия на каторжния лагер и записва с изумление историите на закоравели престъпници. За да заобиколи цензурата в Русия и за да издаде книгата, авторът приписва наблюденията си на фикционалния герой Горянчиков, осъден за убийството на жена си. Затворът служи като микрокосмос на самата Русия. Това е място на вражди, предателства и ... |
|
|
Четвърто допълнено издание. ... "Настоящото издание включва записките, водени саморъчно от Константин Павлов в девет тетрадки с твърди корици - голяма и малка. Някои от тях са нахвърляни на отделни листове, грижливо запазени от съпругата Мария Павлова, други са преписвани или правени от нея под диктовката на поета. Основната част от тия записки, подбрани и подредени от автора им, излезе през 2000 г. в издателство Жанет 45. Тук читателят ще намери повече от 60 нови фрагмента, както и отделни отговори от интервюта и анкетни, които поетът даваше винаги писмено или с изричната уговорка непременно да изчете и одобри, ... |
|
|
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от ... |
