"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
"Аз умрях през лятото на 2007 година. Това беше през месеца, в който навърших петдесет и девет години. Паднах от скала в околностите на манастира Ципова, недалече от река Днестър. И тогава, в тези мигове между живота и смъртта, по-точно между смъртта и живота, ми се яви тази книга: отначало я видях цялата, за част от секундата! - сетне в течение на времето тя започна да ми се разтваря страница подир страница, фраза след фраза, дума след дума, и така в целия си обем! В тези минути на дъното на пропастта аз видях, сякаш под светлината на прожектор, някакви мъже, жени и деца, събрали се около мен, за да ме окуражат, да ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Първообразният Златоструй и Почаевският Цветник."Насловът на книгата Авва Макарий - ангеловидецът извежда авторовото ми намерение да опиша не само първата си среща във Вилнюс през 1997 г. със Слово на авва Макарий за излизането на човешката душа и осъзнаването на изключителното му значение за изясняване на първообразния състав на Симеоновия Златоструй и произхода на Народното (Безименно) житие на св. Йоан / Иван Рилски. Извънредно важна е също така читателската ми среща в Талин през 2004 г. с печатния Почаевски Цветник, чиито текстови страници ме върнаха отново към авва Макарий. Светът на славянската ръкописна книга ... |
|
|
През 1492 г. Колумб тръгва на пътешествие с надеждата да намери търговски път до Китай, но вместо това стига до Америка - откритие, което ще промени хода на световната история. Той не знае нищо за ориентацията по небесните тела и тяхното движение, нито за съществуването на Тихия океан, защото преди всичко е самоизтъкващ се и амбициозен предприемач. Картите му са смесица от фантазии и заблуди. Когато стига до нови земи, поробва местното население, насърчава геноцида и опорочава отношенията между народите. Това е той - великият пътешественик Христофор Колумб. Освен арогантност и амбиция обаче Колумб притежава и вроден ... |
|
|
"Върнете ми държавата". Култовата реплика на внука на Тодор Живков - Тодор Иванов Славков, по време на участието му в риалити шоуто Биг Брадър, успя в началото да ме ядоса. Когато поразмислих, стигнах до извода, че човекът е прав - средностатистическият българин при комунистическото управление не беше гражданин, а поданик, следователно държавата не беше негова. Тя беше на Партията, на хората, които олицетворяваха системата и контролираха обществото, на внука на Тодор Живков. Това изказване на наследника на Първия - в същността си банална подигравка с нацията ни - ме мотивира да си припомня и да опиша ... |
|
|
Нужно е да се загубиш, за да се прибереш у дома при себе си!"– Изгуби ли се? – Не знам... Май да. Как разбра, че съм изгубена? – Очите ти ми казаха. Търсиш някого в тълпата. Значи или си изгубила някого, или си изгубила себе си? – А възможно ли е и двете? - попитах странния стар човек, който ме гледаше с най-топлите кафяви очи на света. – Възможно е... Най-често с едното се случва и другото. А понякога, намирайки някого, намираме и себе си. – Странно. Ти защо си тук, под дъжда на тази пейка? Старецът се усмихна леко и ми върна въпроса: – А ти защо си тук? – Мия тъгата си. И чакам. – Онзи, когото изгуби ли? – Да... ... |
|
|
"Стенеше душата безвъзвратно... В миг отписан ти се появи. Върна ми измръзналото лято, в зима сякаш че тайфун изви. Носи ме оптимистичен вятър, май е Светлина? Какъв ти здрач!... В късната любов на самотата бурята намери подпалвач." Йордан Йорданов "Мислех, че ще е лесно да напиша встъпителните редове на тази стихосбирка, но, оказа се, че трудно се пише за стихове, всеки от които с нещо е поразил въображението ти. Такива са стиховете в Късната любов на самотата. Без съмнение, избрани - най-доброто от богатото творчество на автора - вече издавано или непубликувано." Д-р Габриела Цанева, издател ... |
|
|
Известни катерачи от целия свят дискутират за предела в алпинизма. По редакцията на Лука Калви и Сандро Филипини. ... Книгата е посветена на големия български алпинист Боян Петров. Райнхолд Меснер пише авторска бележка специално за българското издание. В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, сред които е и българският алпинист Боян Петров, и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени петдесет години след статията на Райнхолд Меснер. През 1968 г., преди петдесет години, се извършва епохална промяна на ... |
|
|
"Отишъл си старецът и цяла година ходил насам-натам да пита за крадците. Като се изтърколила годината, той пак похлопал на царските врати. А големците пак били събрани на съвет. – Годината мина - рекъл им старецът, – върнете ми торбата с жълтиците. – Годината мина, но ти, старче, закъсня - вдигнал се пак оня, брадатият. – Аз ти казах да се явиш тука след една година, а ти пристигаш след една година и един ден. Значи, просрочил си. Губиш торбата. Хайде, махай се, че имаме работа. Старецът излязъл вън, почесал се по тила и рекъл: – Право ми казаха хайдутите. Тука са били най-опасните, ония, дето и крадат, и лъжат.& ... |
|
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
