"Без излишен възторг, с много вяра, с много нежност, но и с много достойнство в Разплакана пръст Ива Спиридонова се обяснява в любов на... самия живот. Понякога той се подвизава като любим, друг път като приятел, даже като Господ. Всъщност, така както е при повечето хора." Камелия Кондова "Ива Спиридонова е заплашително нежна и откровена с най-новата си стихосбирка Разплакана пръст. Още със самото заглавие дава ясно да се разбере, че е подготвена за пореден скок в поетичното пространство, независимо от последствията, сякаш поезията за нея е храна и въздух." Хайри Хамдан "Тази книга не ... |
|
|
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. Прочетете "Детайли", те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред..." Симеон Аспарухов "Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално ... |
|
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова, редактор ... |
|
|
Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. "Думите ми" са за теб, за нас и мен. Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва "Връзки с обществеността", "Старобългаристика" и "Българска филология", избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната ѝ стихосбирка е сбъдването на мечтата ѝ да издаде стиховете. "Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ ... |
|
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |
|
|
"Грижа ли е животът или справяне с предизвикателствата, които ежедневието ни поднася? Тривиално ли е да се живее в обичайното русло или това би трябвало да бъде напълно достатъчно за всеки човек? А какво всъщност е достатъчно и колко сили трябва да имаш за живеене? Какво ни е нужно на нас, хората? В своя роман Животът, като всяка друга грижа, Биляна Гецова ни среща с различни герои и техните семейства, съвсем същите като нас, като хората, които срещаме в ежедневието си и ни разказва за техните болки и радости, грижи и чувства и начините, по които продължават да посрещат всеки нов ден. Сара и Борис, Маги и Захари, ... |
|
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |
|
|
"Дарбата на Христина Панджаридис няма нужда от подправки, тя сама по себе си е достатъчно красноречиво изразена, и тъй като познавам авторката и стиховете ѝ отдавна, смятам, че с времето творбите ѝ стават не само по-зрели и искрени, но и по-смели в своята неприкрита честност. Тя не се бои да извади на показ и най-тъмните ъгълчета на душата си, а това го могат само онези пишещи, които наистина разбират поезията като служене - истинско и дълбоко." Валентина Радинска "В Отвън и отвътре или малките неща отново виждаме характерното сливане на поетичното и прозаичното; на делничния живот, ... |
|
|
Повече ще те няма е втората поетична книга на авторката Андреа Попдимитрова. Разпад Кожата ми още боли от лишенията на страстта ни. Роня се под допира на друг. Тялото ми е саркофаг на любовта ни. Андреа Попдимитрова "Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. Повече ще те няма е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни ... |
|
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
|
Животът на шестнайсетгодишната Надежда се преобръща, когато тя откъсва на пръв поглед обикновена бяла роза от забранената градина на косача на ледовете - Господарят на Ледника. Наказанието за подобно деяние е смърт, но Надежда избира да служи доживот като слугиня. Мрачното имение се намира в най-отдалечената и студена точка на света, където приказките и легендите се сливат с тъмните фантазии на реалността. Разкъсвана от копнеж за свобода и бушуващи в сърцето чувства, Надежда трябва да разкрие тайните на имението, за да намери ключа към собственото си спасение."Там, сред необятни заснежени полета и скалисти мъгливи ... |
|
|
"Николай Чернев (брокер на недвижими имоти) е изпратен от своя шеф, Иконописов в далечен провинциален град. Там той среща приятел от казармата, който работи като горски пазач и има сестра, която не може да говори. За подобряване на състоянието ѝ са необходими много средства. В този град често се споменава древна легенда за мистериозно медно съкровище. По някое време горският изчезва безследно в местността, конкретно свързана с тази легенда. Чернев и сестра му тръгват да го търсят. Отвлечени са и попадат в подземна галерия. Водещата теза за тяхното отвличане е, че са попаднали на следите на съкровището. ... |
