"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
|
В тази книга са събрани всички познати досега разкази за възрастни и за деца на поета Даниил Хармс (1905 - 1942) - една от най-екстравагантните и трагични фигури в руската литература, както и неговата повест Старицата. Тук са прочутата четирикрака гарга, несъществуващият риж човек и падащите бабички, както и не така прочутите, но не по-малко налудничаво-забавни алпенисти Бибиков и Аугенапфел, преялият с грухан грах Орлов, малкото момченце на име Платон. В приложението Действителни абсурди може да се прочете извадка от документите по делото, сложило край на писателските изяви, свободата и живота на Хармс. С илюстрации ... |
|
|
Тук са включени руски поети, като представянето им започва от Слово за похода на Игор, обхваща най-интересните имена - от Жуковски през Александър Пушкин и Лермонтов до Вознесенски и Вячеслав Куприянов. Украинската поезия е представена с преводи на Иван Котляревски, Иван Франко, Михаил Семенко, Дмитро Павличко и Иван Драч, а полската включва Кримски сонети на Адам Мицкевич, както и Леополд Стаф, Ярослав Ивашкевич, Велислава Шимбарска и др. Томът представя още словенски, сръбски и черногорски поети."В нашия филологически век не е излишно да се повтаря и потретя, че когато е добър, преводът на поезия надхвърля ... |
|
|
Читанката предлага разнообразни по жанр текстове: приказки, басни, разкази, стихотворения, народни песни, гатанки, пословици, кратки нехудожествени текстове. Те са подбрани с оглед на своята четивност и съдържателна достъпност. Представено е творчеството както на класиците на българската и световната литература, така и на съвременни наши и чужди автори. Това прави читанката актуална и интересна, а работата с нея съдейства за изграждането на национална идентичност у третокласниците. Предложените учебни задачи са насочени към: развитие на четивната техника; четене с разбиране на художествен и нехудожествен текст; ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
